„Норвежка гора“, Ларш Мютинг
превод Мария Змийчарова, издателство „Жанет 45“
Не е рано да повдигнем темата за запасяване с дърва за огрев. Всъщност даже е късно. Най-добре е да отсечете дърветата, които сте избрали, още в най-ранна пролет, докато снегът и ледът все още покриват земята. Ако сечете брези, листата им не трябва да бъдат по-големи от мише ухо. Замръзналите стволове са най-сухи в този момент, разцепват се лесно, трупите се влачат с лекота, без да затъват в кал и без да се цапат, а това има значение, защото е добре, когато ги наредите, да са чисти и красиви. Много хора така подреждат цепениците си за сушене, че купчините да се виждат през прозореца. Няма друга гледка, която да носи толкова голямо удоволствие – поглед едновременно към миналото и към бъдещето. Към добре свършената работа през пролетта и лятото и към топлината, която ще получим през студените зимни месеци.
Заглавието „Норвежка гора“ няма връзка нито със знаменитата песен на Бийтълс, нито с едноименния роман на Харуки Маруками. Това е в буквалния смисъл наръчник за всичко, свързано с дървата за огрев. Както гласи подзаглавието, „Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“. Нещо средно между енциклопедия и ръководство, написано увлекателно, с примери, таблици, исторически прегледи по теми и изобилие от фотографии. Самото книжно тяло е полиграфско бижу, а текстът въпреки привидната си сухота е неочаквано приятен и с богат подтекст.
Може да се каже, че това е философия в действие, без излишно разпъване на локуми и без нищо отвлечено и абстрактно. Независимо дали става дума за технология, екология или чиста физика, информацията е толкова пряко свързана с бита и съществуването на човека, семейството и човешкия вид, че дори да не планирате кариерно развитие като дървосекач, пак ще има какво да откриете за себе си.
Тук може да се научи много за климата, географията и историята на скандинавските страни, но най-важните послания са универсални. „Умерено тежкият ръчен труд носи специфичен покой, който мнозина не откриват в ежедневната си работа… А физическият труд носи душевно спокойствие. Сцепиш ли веднъж дървото, то вече е сцепено. Не може да стане отново цяло, нито да се сцепи по-добре. Всички ежедневни проблеми влизат в него, а с него – в огъня. Една от най-забележителните особености на дървата за огрев е, че те изгарят. Няма да ги разглежда комисия, няма да се презентират с проектори, нито ще се оценяват спрямо конкурентите. Някой зимен ден и най-кривите и нащърбени цепеници ще стигнат до печката, и там ще дадат същата топлина като най-съвършените, ако не и повече – защото не е ли особено сладко да хвърлиш в огъня онзи боров корен, който толкова се опъваше?“
Докато събира информация за книгата си, Ларш Мютинг пътува из Норвегия и се среща с множество симпатични, здравомислещи, трудолюбиви особняци и техните образи допълват разказа и му придават конкретност и характер. Хуморът също е ведър и оптимистичен, дори когато става дума за някои по-опасни моменти от живота на дърваря. „Да си оставиш ръцете“ добива съвсем различно значение, когато работиш с моторен трион.“
Книгата е написана технически и терминологично точно, а как между редовете се е вмъкнала тази вълнуваща поетичност – аз не знам, но това изобщо не ми попречи да я усетя и да й се насладя от първия до последния ред.
