„Пътят на любовта“, Алис Мънро
превод Василена Мирчева, издателство „Кръг“
През май тази година светът се раздели с една от най-утвърдените авторки на кратка проза, канадската писателка Алис Мънро. Това тъжно събитие стана повод да обърнем внимание, че само една от книгите ѝ е преведена и издадена на български – сборникът „Само живот“. Издателство „Кръг“ се е заело да запълни тази празнина, като предлага на нашето внимание една от най-емблематичните колекции с разкази на Алис Мънро, „Пътят на любовта“.
Това са 11 сравнително дълги разкази – целият сборник е с обем над 360 страници. Може би най-забележителното в тях е сгъстената, особена атмосфера. Усещането е за бавно пътуване по труден път през непознати земи. Все едно са откъртени парчета живот и са поместени на страниците. Моментите са привидно незначителни, някак произволно избрани, рядко се случва нещо наистина съдбовно, и все пак всеки от водещите герои в тях преживява своя момент на прозрение. В повечето разкази действието се случва в сравнително ограничен период от време, но разказът е накъсан от спомени, реминисценции, погледи, хвърлени назад, така че в съзнанието на героите и на читателя, потопен в мислите им, се създават широки емоционални и причинно-следствени панорами.
Алис Мънро не назовава и не обяснява. Тя е наблюдател, който отчита всеки детайл от обстановката, думите и жестовете на хората; светлината, която се промъква през пейзажа и го оголва. Това наблюдение е безстрастно и неуморно, на героите не е дадена възможност да отдъхнат или да се прикрият. Те напредват през дните си, премислят отново и отново отношения, решения, разкаяния и стремежи. Обмислят всичко, което се случва или е било напът да се случи, но нещо го е спряло, и то остава вплетено в разсъжденията им; често героите се стъписват от обобщенията, които сами са направили.
Сюжетите са положени в обстановка, позната на писателката – градовете и фермите в Онтарио и околността; места, подобни на тези, на които самата тя е родена и израсла. Къщната работа и различните дейности по двора, в градината и с домашните животни са част от ежедневието, формирало всички тези мъже и жени, изтощени, огорчени, копнеещи за близост и нежност. Любовните отношения в безкрайните им вариации, във възхода на чувството, през всички усложнения и трудности, са обект на вниманието на Алис Мънро. Деца и родители, любовници и съпрузи, братя, сестри и приятели – всички те се приближават и отблъскват, стремят се към надмощие и се предават на съдбата си; нападат се и се грижат отдадено едни за други. Крехкостта на любовта и начинът, по който парченцата, останали от нея, се забиват в съзнанието и не спират да болят. Любовта цъфти, ухае и дава плодове, но често бодливите й клони прегръщат мъртвешки и е почти невъзможно човек да се откопчи от тях и да продължи напред.
Изключително задълбочена, сериозна и впечатляваща колекция от истории за любов, силна и като живота, и като смъртта.
