"Как да се влюбиш в мъж, който живее в храст", Еми Абрахамсон
превод Стела Джелепова, издателство "Колибри"
Всъщност съветите в книгата може би не са съвсем безполезни, но влюбването няма как да се планира, менажира, няма как дори да го побутнем в посоката, която ни се вижда правилна. То самичко си става и съпротивата е излишна.
От бележката на корицата разбираме, че романът е автобиографичен, по мотиви от личния живот на Еми Абрахамсон. Променени са имената и предисторията, но в общи линии всичко друго е истина. И да, възможно е от срещата между два радикално различни характера да последва любов, а не война.
Юлия е шведка, преподава английски език на австрийци във Виена. Всеки ден има по 10 – 12 часа на работа – за българските ѝ колеги ще уточня, че работи с групи, не по-големи от 4 човека. Училищното ежедневие е описано с цялата му изтощителна сериозност, при все че системата на преподаване е гъвкава и хуманна – уроците протичат най-вече като свободни разговори по различни теми, насочени към практиката и нуждите на всеки конкретен ученик. Възпитаниците на Юлия са между 10 и 80-годишни, някои са чаровни и жизнерадостни, други пръскат емоционална отрова със самото си присъствие, и преподавателката им се съобразява с всеки от тях.
На хората с какъвто и да е учителски опит вече всичко им е ясно. За останалите – след работа на Юлия ѝ се мълчи.
Далеч от родното си място, сама в апартамента, напуснат от напушения ѝ бивш приятел, въпреки че говори активно по 12 часа дневно и обучава другите как да завързват запознанства, тя самата е все по-изолирана. Мечтата ѝ да стане писателка все повече се изхабява и избледнява. В същата страда през два етажа живее нобелистката Елфриде Йелинек и Юлия обвинява наистина всички, включително и нея, че са изсмукали идеите от света, че са написали всички книги и са я изпреварили нечестно.
Юлия живее спретнато, съвестно, изолирано и неудовлетворено.
А Бен е всичко онова, което Юлия не е. На 24 – с 5 години по-млад от нея, той е фойерверк от вредни навици, абсурдни истории, неудържима общителност и жизнерадост.
Високото и звучно "щрак", което се случва в момента на срещата им, е толкова невероятно, че сигурно още продължава да кънти в някои по-отдалечени кътчета на Вселената.
Историята е разказана открито и забавно, и за съжаление книгата се чете на един дъх и после изведнъж се оказва, че е свършила. В нея има искрящо щастие, изблици на отчаяние, преодоляване на различия, мотивът за Пигмалион и Галатея, разгърнат в шведско-австрийско-канадски контекст, шеги, от които не може да не се разсмееш на глас, сблъсък на култури и манталитети, рязка нетактичност, на която можем само да завиждаме, здравомислие, което прави живота подреден и удобен, след което доброволно се предава и се оттегля стъпка назад.
Хубава, смешна книга за любовта, която не е гарантирана, но някой път пък виж, че се случва и дори оцелява.
