Изложба на именития фотограф Алексей Титаренко, наречена "Град на сенките", се открива днес от 18.00 ч. в Националната галерия – филиал Двореца на пл. „Княз Александър І“, където ще може да бъде разгледана до 14 август. Събитието е част от деветото издание на ежегодния фестивал „ФотоФабрика“.
Сборната експозиция "Град на сенките" включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия. Именно работите от тази серия поставят Титаренко на световната фотографска карта.
В началото на 90-те "Град на сенките" запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния й опит да скъса с абревиатурата СССР и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в северната столица Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои дори губят живота си заради липса на базови условия за съществуване и бум на престъпността. Идеята се ражда спонтанно, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.
За създаването на серията има и литературни, и музикални вдъхновения. В едноименното автобиографично есе от книгата на Титаренко "Градът е роман", авторът споделя: "Достоевски беше един от писателите, които предизвикаха желанието ми да открия скрития аспект на нещата. След като прочетох "Бедни хора", "Унижените и оскърбените" и "Престъпление и наказание", най-много ме привличаха сгради, подобни на тези, в които живееха неговите герои: лабиринтни дворове с множество входове – понякога с толкова високи и тесни стени, че сякаш си в кладенец; порутени сергии и места, където се намира маргинализираното общество, алкохолици, скитници“. И още: "Творбите на Шостакович отразяват две състояния, споделяни от цялото съветско население: сталинисткия терор и ужасите на войната… В Ленинградската симфония не е ли частта с повтаряща се проста мелодия, позната и като "Темата на инвазията", толкова невинна в началото, колкото е цинична в края? Само за нашествие ли ни напомня? Не е ли пътят от простотата и невинността до цинизма и престъпността път, по който тръгват и Сталин, и Хитлер, и диктаторите на нашето време?". Звучи пророчески…
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист. В книгата "Разговори за фотографското изкуство" авторите Николай Трейман и Цочо Бояджиев коментират майсторската работа в тъмната стаичка на фотографа, която води до впечатляващи резултати.
Самият Титаренко ще гостува в София между 14 и 16 юли по покана на "ФотоФабрика". Тогава ще представи и книгата със свои фотографии "Между сенките", издадена от фестивала.
Алексей Титаренко е роден в днешен Санкт Петербург през 1962 г. Още на 16 успява да придобие професионална диплома за фотожурналист от Ленинградския държавен университет. През 1983-та завършва специалност "Кино и фотографско изкуство" в Ленинградския културен институт. Започва работа по фотосерията "Номенклатура на знаците", осъждаща репресивния апарат на комунистическия режим. Първата му самостоятелна изложба в Западна Европа е в Париж през 1989-а. Работите му са притежание на някои от най-големите музеи в Европа и Америка: Държавния руски музей, музея Гети в Лос Анджелис, Музея на изкуствата във Филаделфия, Европейския дом на фотографията в Париж и много други. От 2014 г. Титаренко живее и работи в Ню Йорк.
