Режисьор Патрик Вершюрен
Участват: Йорданка Стефанова, Теодор Елмазов и други
Как се създава глобален театър с минимални фондове, осветлява зрителите премиерното заглавие в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов” -„Глобална комедия“, зад което стои международен екип. Йордан Плевнеш, авторът на пиесата, е от Северна Македония, а постановката е дело на френския режисьор Патрик Вершюрен. В главната роля е Йорданка Стефанова, в името на чиято героиня е закодирано едно от внушенията на спектакъла.
Според госпожа Милиметрова светът е само на един милиметър от разрухата и именно тя е тази, която посредством културата ще спаси човечеството. Завръзката на пиесата е шумно огласената от нейна страна новина, че се явява новият собственик на един нерентабилен театър с „раздут щат и прашасал репертоар“. „Хуманитарната“ й мисия по отношение на работещите в него хора е отчетлива препратка към мита за Ноевия ковчег. Прът в колелото на реформата (алюзия за нашата театрална действителност), която новата директорка незабавно предприема, е персонажът на Теодор Елмазов със също така значещото име г-н Антикриз. Категоричният му отказ да излезе на сцената за вечерното представление, стачкувайки против решението да паднат от репертоара всички класики, предизвиква истинска буря.
Въображаемото обаче отстъпва пред реалността, която рязко пренася публиката от храма на Мелпомена в Пенсионното. Основните действащи лица са същите, само че понатрупали годинки, драпат със зъби и нокти не за големи роли, а за по-достойна пенсия. Сега вече родната действителност, меко казано, наднича иззад тъжно-смешната история на двамата герои - по-скоро ни „се зъби неприветно“ (от сцената звучи още Вапцаровото стихотворение „Прощално“). До болка ни е позната следната картинка: през работно време чиновничката (Росица Александрова) разглежда списание, дейност, която тя прекъсва с демонстративно нежелание, за да обслужи влезлия клиент. Нищо ново под слънцето няма и в отношението към него като към натрапник, който на всичко отгоре ще лежи на държавата да му изплаща пенсия.
В центъра на изображението обаче си остава Актьорът, който в съзидателната си възраст дава всичко от себе си, а накрая не получава нищо. Казано в резюме, участието в античния хор в древногръцка трагедия е равно на масовка, което ще рече 17 лв. пенсия на месец. Друга „българска следа“ в представлението е закупеното от „Илиянци“ взривно устройство (забиващо, разбира се), с което терористът със симптоматичното име Добромир (Богдан Казанджиев) нахлува в Пенсионното. Едно от посланията на Йордан Плевнеш - по собствените му думи - е да не превръщаме средата, в която сме, във фарс, но и в услуга на самите себе си да гледаме по-глобално на нещата.
Следващите представления се играят на 11 и 18 декември, както и на 9 и 23 януари.
