"През тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание". Това съобщи служебният просветен министър проф. Сашо Пенов на кръгла маса на тема "Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", в която участваха президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.
По думите му въпросните програми са "Неразказаните истории на българите" и "Български образователни маршрути". За първата няма яснота какво ще представлява, а по втората от пресецентъра на МОН посочват, че по нея ученици ще могат да посещават музеи, изложби, галерии. Такава възможност те имат и сега - по модула "Културните институции като образователна среда" по друга национална програма - за съвременна и достъпна образователна среда.
Националните програми за 2022 година бяха 21 на брой за общо 242.6 млн. лв., или двойно по-голяма сума от м.г. С тях министерството финансира дейности в училищата, за които те нямат достатъчно средства - например за поемане на обезщетенията на учителите при пенсиониране (м.г. за това перо бяха планирани около 70 млн. лв.). Две от програмите м.г. бяха изцяло нови - за спорт и изкуства в училище, за които бяха отредени внишителните 90 млн. лв., и за подкрепа на образователните медиатори (10 млн. лв.).
Не е ясно какво налага създаване на две нови национални патриотични програми при наличието на много други по-належащи нужди на родното образование - като например дофинансиране на приобщаващото образование, заради липсата на ефективност на което хиляди деца със специални потребности остават без адекватно развитие. Още повече, че, както самото министерство посочва, вече има две подобни програми, които ще продължават да действат.
Едната е "Роден език и култура зад граница", по която се финансират неделните училища в чужбина. За 2022 г. за тях имаше 2 млн. лв. - за обучение на учители в тях, за подпомагане на обучението по български език и литература, по история на България и по география на България и др. Втората програма е съвместна между МОН и министерството на отбраната - за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия. През 2021 г. бюджетът й бе 500 хил. лв., от които бяха изразходени едва половината. Вероятно затова през 2022 г. тази програма бе спряна. По всичко изглежда, че е възможно тя да бъде възстановена през 2023 г., без да е ясно защо.
Самият министър Пенов също е посочил, че "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност" (това е нова цел на образованието ни, въведена в училищния закон с последните поправки в него, които са в сила от февруари 2023 г. - бел.ред.) като цел и като реализация на образователния процес "и досега" "присъства от детската градина до края на средното образование в стандартите и в учебните програми през редица предмети". Посочил е и конкретните дисциплини в училище, които са свързани с утвърждаване на българската идентичност - история и цивилизации, български език и литература и география и икономика. По думите му според изследвания у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС.
Учебни програми
Служебният просветен министър е обявил, че резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Въпросният мащабен анализ на учебните програми от 1 до 10 клас започна през 2022 г. по времето на бившия министър акад. Николай Денков. След допитвания до ученици, родители и учители бяха установени редица слабости и бяха направени предложения за конкретни редакции. Работни групи в МОН трябваше да ги обобщят и да предложат конкретни промени, но месеци наред, въпреки обещанията, че промените скоро ще бъдат представени, това така и не се случваше. От думите на проф. Пенов през януари в отговор на въпрос на бившия просветен министър Красимир Вълев стана ясно, че МОН смята да предложи промени само за 8, 9 и 10 клас.
Днес той е посочил, че "като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма". "Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най- честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности", каза министърът.
Изкуствен интелект
Проф. Пенов е посочил, че едновременно с въвеждането на STEM обучение трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.
Той е изразил притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. "Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми", подчерта той. "Лично аз направих опит зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет. Възниква въпросът: "Това ли е източникът на познание или учебникът", посочи той.
