Срещнах я преди 13 години на кинофестивала в родния ѝ Рим, където получи награда за цялостно творчество - изглеждаше страхотно за 73-те си години, носеше червени обувки на убийствено високи токчета и говореше бързо, като човек, който има още работа за вършене. Нови филми обаче не последваха - София Лорен, примадоната на италианското кино от XX век, бе изпълнила последната си главна роля в киното три години по-рано, във "Време е за пълнени чушки" на Лина Вертмюлер. След това - само кратка поява в холивудския мюзикъл "Девет", после в късометражката по "Човешкият глас" на Жак Кокто, където я режисира синът ѝ Едоардо Понти. Тя e играла и преди в негов филм, "Между непознати", през 2002 г.
На по-малкия от двамата ѝ синове дължим и събитието "нов филм със София Лорен" - "Животът пред теб" (закупен от "Нетфликс" още преди коронавирусната пандемия). Той е навярно лебедова песен или, ако предпочитате, бис за легендата с почти 100 кинороли, сред които незабравимите и незаменими "Чочарка", "Брак по италиански", "Вчера, днес и утре", "Слънчогледи"...
"Животът пред теб" е най-добрият роман на Ромен Гари, публикуван през 1975 г. под псевдонима Емил Ажар и спечелил му втори "Гонкур". Екранизацията не закъснява - Моше Мизрахи я създава само две години по-късно, със Симон Синьоре в ролята на мадам Роза и с "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Френската адаптация се придържа към трагичния оптимизъм на романа, носи и отглас от актуалните тогава политически ежби (еврейка отглежда сиротно арабче в разгара на израелско-арабския конфликт).
Новият филм опростява значително фабулата, смекчава дълбочините и пренебрегва прекалено тежките за деца сцени за сметка на мелодрамата. Социалната острота на Гари е сведена до намек за днешната мигрантска криза. Действието е пренесено от Париж в крайбрежния италиански град Бари, протагонистът - арабчето Момо, е станало катраненочерно хулиганче от Сенегал, а оцелялата от Аушвиц бивша проститутка - мадам Роза, поема грижата за него не като бебе, а само шест месеца преди развръзката... Повечето сюжети и герои от романа са само маркирани, а стоплящата човечност, която води неговите герои през ужасите на съдбата, тук не развива нужната емоционална температура.
В сегашния си вид "Животът е пред теб" е актьорски филм. Наслада е да гледаш достолепната и неподвластна на времето (въпреки бръчките и белите коси) Лорен. Ролята на жена, подмятана от живота, но с изправен гръб и победоносна усмивка, е лесна задача за звездата на неореализма дори и 60 години по-късно. Даже леко странно е, че заради изискванията на текста камерата не я следва във всеки кадър - център на разказа е дебютантът Ибрахима Гуейе, удачен избор след прослушване на 350 деца. Спойката между двамата - толкова различни по възраст, биография и опит пред камера - работи. Затова 90-те минути на "Животът пред теб" изтичат неусетно и зрителят се поддава без съпротива на мелодраматичната история за необичайната двойка от социалната периферия. Е, периферията във филма на Понти изглежда като добре поминуваща средна класа, но по-добре полирана телевизионна естетика, отколкото дежурната (пост)соцгрозота в българското кино например.
Във филма има други отлични актьорски попадения като Абрил Замора - в ролята на травестита Лола (не дан към съвременната джендър коректност, а важен персонаж от романа, писан през 70-те) тя е като излязла от ранните филми на Алмодовар; а Бабак Карими, познайник от шедьоврите на Асгар Фархади, има съвсем кратка поява като ментора на Момо г-н Хамил.
"Животът пред теб" е приятен малък филм, попаднал във фокус заради присъствието на голямата Лорен (макар че номинация "Оскар" тя няма да получи, при все спекулациите, част от рекламната кампания на Netflix). Но ако искате шедьовър с това име, прочетете романа.
YouTube
