Някой ден, когато пандемията от COVID-19 е далечен спомен, учените вероятно ще поумуват върху доминацията на хорър жанра в афиша през последните две години. Затворените киносалони и студиа се отразиха (почти) пагубно на големите суперпродукции, фантастичните сюжети и комиксовите герои, но филмите на ужасите не спряха да шестват успешно по екраните. Разбира се, причината е много по-проста от ужаса, настанил се в ежедневието ни през 2020/21 - това е традиционно печеливш жанр, особено на фона на ниските бюджети, с които се захранва производството. Затова не е изненада, че в трудни моменти пресметливият Холивуд залага на ужасите. Проблемът е, че много рядко някой от средностатистическите хоръри, бълвани на конвейер от големите студиа, наистина си заслужава. Такъв е случаят и с новата продукция на Paramount "Усмивка". Междувременно качествените представители на жанра като It Follows, Hereditary или The Witch не получават изобщо българско разпространение (или най-много да стигнат до някой фестивал), та хорър феновете са свикнали да търсят нужното им в пиратските извори.
Но да се върнем към "Усмивка" - филм на режисьора Паркър Фин, който се опитва да преработи психическата травма в свръхестествена страшилка, като междунавременно набута и малко феминистки лозунги в гювеча. Младата психиатърка д-р Роуз Котър (симпатичната Соси Бейкън) става свидетел на трагичен инцидент със своя пациентка. От този миг тя започва да се сблъсква с плашещи, необясними явления, за които няма никакво обяснение. Околните все по-често я мислят за луда, а самата тя потъва все по-дълбоко в лапите на ужаса. А всъщност всичко се корени в първичната травма, която Роуз носи от детството си.
Усмивката като символ на зловещото е широко използвана в попкултурата - от клоуна в "То" до сардоничната гримаса на "Жокера" (а защо да не се върнем и столетия назад към "Човекът, който се смее"?), но тук тя е лепната на история, която няма особена нужда от нея. "Усмивка" разчита на страховити кадри и твърде графично представено насилие и страдание, вместо да въздейства психологически. По това ще познаете, че става дума за последствен хорър без особена фантазия. Както повечето жанрови представители, и този преповтаря и рециклира до втръсване. И макар че американската критика е благосклонна към "Усмивка", 115 минути продължителност за средняшки хорър са твърде много. Те обаче се оказаха достатъчно филмът на ужасите да стане най-успешната септемврийска премиера в САЩ, оглавявайки боксофис класацията с 22 милиона долара приходи за премиерния си уикенд.
YouTube
