За три години - от 2021 г. насам, разходите на държавата за заплати в публичния сектор са се увеличили с 4 млрд. лв. От 11,4 млрд. лв. през 2020 г., този разход в хазната в проектобюджет 2023 (в него влиза и общинската администрация, учителите, лекарите на държавна заплата и т.н.) вече стига 15,7 млрд. лв. Тези близо 16 млрд. лв. се оказват недостатъчни и както е тръгнало, това ще е комай едно от малкото неща, за което ще се намерят пари между първо и второ четене на проектобюджета. Под угрозата на протестите вече взеха да се обещават нови стотици милиони за възнаграждения, като МВР отново води парада с крупната сума от 150 млн. лв.
Щеше да е хубаво с ръста на заплатите да отчитаме подобряване в управлението на системите, но уви. След две години политическа криза в администрацията са налице толкова големи разлики и несправедливости, че за принципи в областта на възнагражденията изобщо не може да се говори. Всеки си провежда каквато си политика успее да промуши в тарапаната, няма никаква прозрачност какво се случва, в едни министерства получават пребогати възнаграждения, в други второстепенни разпоредители се дават абсурдни и обидно ниски заплати на незаменими експерти. И цялото това нещо дори се нарича реформа.
Бюджетът заприлича на разпарчетосана баница
Хаосът в политиката по доходите в администрацията бе предизвестен от крупните структурни промени, подхванати от ден едно на кабинета "Петков". Четворната коалиция се зае да създава нови министерства, да мести агенции, да променя устройствени правилници. Шест месеца, че и повече, министрите се занимаваха с рокади в структурата на администрациите, уж привидно с цел реформи. Истинската цел на подобни преструктурирания винаги е била друга – инсталиране на верни кадри, и това ясно се чу от записа от националния съвет на ПП, в който Асен Василев обяви чистката в администрацията за приоритет. Размествания извън обичайно очакваните предприеха и служебните правителства на Румен Радев, особено кабинетът "Гълъб Донев".
„Сега“ се опита на няколко пъти да получи информация по какъв начин тези размествания са повлияли на възнагражденията в министерствата, но без успех. Не помогнаха нито въпросите към Съвета за административна реформа – напълно изпразнен от съдържание консултативен орган, нито към финансовото министерство. Председателят на Съвета за административна реформа Атанас Пеканов върна подробен отговор, но не особено полезен, от МФ пък на практика отказаха информация, като вместо това преразказаха нормативната уредба за определяне на възнагражденията. Така „Сега“ не успя да получи отговор какви средни нива на възнагражденията са достигнати по министерства след предприетите уж административни реформи.
Така или иначе отделни увеличения станаха ясни при актуализацията на бюджета, но и тук на парче. Предложеният от Асен Василев проект за актуализация на бюджета за 2022 г. бе прекроен сериозно в зала и отделни сектори спечелиха, отново без особени аргументи.
Никой не иска да ядоса полицаите
Системата на вътрешните работи взе основния пай от актуализацията на бюджета в частта възнаграждения. За административна реформа и ефективно управление депутатите одобриха извънредни 297 млн. лв., като МВР получи 175 млн. лв. от тях. Със средствата е достигнато 20% увеличение на възнагражденията по данни на МФ. Тъй като актуализацията влезе в сила от средата на годината, допълнителният ресурс за МВР за покриване на това увеличение през 2023 г. възлиза на 350 млн. лв.
Срещу тези допълнителни средства депутатите задължиха министъра на вътрешните работи да внесе в срок до 1 септември доклад за структурните промени в Министерство на вътрешните работи. Внесен ли е такъв можем само да гадаем, но за особени реформи в МВР миналата година никой нищо не разбра.
С допълнителните средства, отпуснати при актуализацията, разходите за персонал в МВР вече скочиха над 2 млрд. лв. – от 1,8 млрд. в първоначалния вариант на бюджет 2022 на 2,17 млрд. лв. в проектобюджет 2023. От МВР обаче продължават да твърдят, че парите не стигат и настояват за допълнителни 150 млн. лв. и за тази година. В отговор на това искане при съгласуването на проектобюджет 2023 от МФ са изтъкнали, че увеличението през 2022 г. за системата е относително високо – 20%, като за сравнение в структури на министерството на правосъдието като дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „Охрана“ е достигнат едва 8,7% ръст при актуализацията.
От ГЕРБ вече обещаха да осигурят исканите от полицаите 150 млн. лв. въпреки силно ограничените възможности на бюджета и така МВР може да се похвали с половин милиард ръст в рамките на една календарна година. Срещу тази голяма сума не е ясно с какво се е подобрила работата на системата и останалите сектори само настръхват срещу нея.
Едните – гласовити, другите – сирачета
На този фон има второстепенни разпоредители с бюджет, които буквално са забравени от изпълнителната власт и в тях възнагражденията не помръдват с години. Те са като цяло и на много ниски нива. Националният статистически институт, който излезе на протест, буквално е замръзнал във времето. През 2021 г. разходите за заплати са били 21,36 млн. лв., за 2022 г. – 21,5 млн. лв. За 2023 г. са им заложили 10% ръст и бюджетът малко е мръднал нагоре – до 23,7 млн. лв. Тук нещата като достигнато ниво на заплащане буквално са трагични – брутните заплати са 1000-1200 лв. по данни на синдикатите.
За възнаграждения протестират и служителите на НОИ, на които ляга тежката отговорност да претворяват в разчети всяко депутатско хрумване за пенсиите. Тук има и незаменими експерти, които скоро ще се окажат съвсем близо до минималната заплата. Разходите за заплати в НОИ при актуализацията на бюджет 2022 бяха подминати за увеличение и сега се предлага 10% ръст, но служителите са недоволни. Протестът е разбираем на фона на много по-големия ръст, допуснат на други места.
На този фон има министерства, които увеличават чувствително бюджетите си за заплати. Спортното министерство, което бе сред ведомствата, отчели административна реформа (разбирай промени в правилника), за 2023 г. е с проектобюджет за персонал в размер на 8,9 млн. лв. при 5,4 млн. лв. през 2022 г. Това е ръст от 65%. В министерството миналата година имаше решение за определяне на нови стартови заплати, което е довело до ръст на всички по веригата.
Предстои да видим кой до какво ще се добере като допълнителни жестове при окончателното гласуване на държавния бюджет, но това надали ще доведе до някаква системна картина и политика в областта на доходите. До края на годината ще се разбере и има ли енергия вицепремиерът Мария Габриел да постигне нещо смислено със Съвета за административна реформа, който оглавява. България още няма бюджет за 2023 г., а вече дойде времето да се окомплектова проектобюджет 2024. Шансовете да има повече справедливост в плащането на администрацията и в него не са големи.
