Трудно тези дни може да се определи коя точно е лошата новина за България. Лошо е, че ГЕРБ е готов да заиграва дори с конституцията (устоите на държавата), за да остане още на власт. Но лошо е също така, че основната й алтернатива не дава големи надежди за промяна относно морал и компетентно управление. За БСП иде реч. Разложението в нея е тотално, водят се братоубийствени войни. Това не е вътрешен проблем, а национален, защото никакви варианти не могат да произведат власт извън ГЕРБ без основното участие на БСП - независимо дали след предсрочни или редовни избори.
Поводът за текущите партийни драми е прекият избор на лидер на 12 септември и последващият го конгрес. На теория нещата изглеждат наред – демократично е председателят да се избере директно от актива, а после форумът да приеме управленска програма. На практика обаче се случват
луди скандали, превръщайки партията в посмешище –
консолидираните врагове на лидера Нинова няколко пъти спретнаха паралелен пленум, който тя не разрешава; летят компромати, контракомпромати, публични обиди, клетви... От противниците си Нинова в аванс получи официално обвинение, че е фалшифицирала вота. Тя и основните й критици Кирил Добрев и Красимир Янков хранят взаимна неприязън поради много лични натрупвания (претенденти за лидер бяха още Валери Жаблянов и слабо известният Георги Тодоров; междувременно Янков, Жаблянов и Тодоров се отказаха). От една страна на барикадата е Корнелия Нинова, с (вероятно) голяма част от редовия актив и Изпълнително бюро; от другата – преобладаващата партийна номенклатура. Нищо не е в състояние да ги сдобри, живеят с еднаква надежда да натирят врага завинаги след изборния цикъл.
Но и няма как да го натирят
поради демократичността на устава. Единствено суматохата около неизвестността на текущите намерения на премиера Борисов (ще сдава или не) пречат на обществото да забележи, че мрачните облаци са и там, откъдето уж трябва да изгрее слънцето.
Два са големите проблеми, които партията вещае на България. Първият е организационен. Той минира доброто нейно управление в чисто практически аспект, дори някак да се добере до него. Вторият – морален, който съществува постоянно, покваряващ настоящето и бъдещето.
За да се разберат и двата, най-напред трябва да се проследи кой за какво играе в текущите драми. Целта на Нинова е ясна - да спечели прекия избор. Само че има една особеност – според партийните правила изборът е валиден при участие на над 50% от членската маса. Ако не се съберат,
името на водача ще се решава от конгреса
И тук идва мястото на огромните спорове около процедурата, които се водят (кой има право да гласува, реални ли са списъците, има ли ги въобще и т.н.). Но по-интересното е, че стремежът на враговете на Нинова е да докарат спора до конгреса. Бившата й дясна ръка Добрев е големият фаворит срещу нея, той държи част от структурите – и на форума председателят вече може да не разполага с мнозинство. Отсега е ясно, че с какъвто и резултат да победи Нинова, той ще бъде оспорен. Калкулацията на враговете е именно на конгреса да вземат главата й. Там ще договарят помежду си името на новия лидер. Пак заради конгреса след оттеглянето им Янков и Жаблянов призоваха партийците да не гласуват - за да не се събере нужната избирателна активност на вота. Но важният въпрос в крайна сметка, който касае България, е друг – как в такова организационно състояние БСП ще управлява страната? Кой точно ще иска да преговаря с нея за коалиция? С кого ли точно да преговаря? Съвсем основателна е перспективата
Нинова постоянно да бъде бламирана
от Националния съвет, ако все пак се закрепи. Съвсем реална е хипотезата партията да се разцепи, включително чрез троянски коне и вируси на ГЕРБ (вече се е случвало с АБВ).
За да се разберат реално параметрите на разкола, трябва да се изрежда поименно. Срещу Нинова са Добрев, Станишев, Гергов, Янков, Дъбов, Паргов, Пирински, Миков... И тя е срещу тях. Защо, как, кой прав-крив – късно е за дебати, гледните точки са много. Важно е организационното състояние, а то се изразява в разкол между председателя и почти всички останали водещи фигури. Няма толкова скарана партия. Нито сега, нито напролет ще бъдат решени тези дилеми чрез единство. Тази партия чисто технически не може да произведе добро управление на България.
Да се спрем и на моралния проблем, който е още по-видимо очертан. Добрев влачи със себе си Гергов и Станишев, за които е пределно ясно какви нравствени икони са. Нинова пък се мъчи да мете „гнили партийни ябълки”, но част от тях я избраха преди 4 години. И то как -
чрез контролирано гласуване!
Да, точно така стояха нещата през 2016 г. на конгреса – Нинова се оказа консенсусна фигура за компрометираните лагери, които й се отчетоха до последния глас. Какво утро вещае такава нощ? Трябва да се отчете, че тя не пожела да е кукла и преряза конците, започвайки война срещу всеки от бившите си съюзници. Но резултатът отново бе пагубен за партията, защото действаше с безпринципността, срещу която уж се бореше. До днес единственият видим мотив за това поведение е лично утвърждаване - без правила и морал; бой по тия, които са я направили главен човек. Плюс любов след бой. Ето един дребен провинциален детайл, характерен за живота на БСП: миналото лято Нинова пристигна във Варна, за да вземе главата на местния лидер Борислав Гуцанов; в какво ли не го обвини... ; поради спецификите на устава не успя, дори след като той официално издигна паралелен кандидат-кмет (националистът Костадин Костадинов бе човекът на Гуцанов, а ръководството на БСП игра с Анелия Клисарова); преди няколко дни на събрание пред отбрани партийци тя му се извини и рече, че била подведена;
Гуцанов я дари с букет
Двамата вече се обичат, защото имат общ враг – Кирил Добрев. Що за принципност? Що за партия? Ето такъв живот води по хоризонтала и вертикала БСП от много години. Официалното обяснение за тази безпринципност гласи, че партията плаща данък, задето не е лидерска партия. Реалното – че просто са се събрали хора без свян. Има и други нелидерски партии у нас, но БСП е единствената от тях, която е с позиции в местната власт, а понякога осигурява и в държавната – затова този тип хора й се лепят.
В някои отношения вътрешният партиен живот прилича буквално на детска градина. Но отново води до големи негативни последици, когато стане дума за управление. Довчера например хората на Добрев колеха и бесеха в партията, защото той бе силният човек до лидера. Но след скарването им палачинката се обърна, изведнъж всеки кадър на Добрев изпадна в немилост. Утре може да е обратно. В задачата се пита има ли нормален човек, който да желае да влезе във властта от името на БСП, след като
всеки един момент може да остане без гръб?
Малкото кадърни хора в България по принцип бягат от политиката, а в такъв вид БСП няма абсолютно никакъв шанс да ги привлече.
Ситуацията в България в момента е такава, че всяка критика срещу опозицията се приема за защита на управляващите. Но е нечестно да се премълчава какво точно стои срещу тях. Фактът, че партията на Борисов буквално се е превърнала в шайка, не значи, че другото на сергията е добра стока. Важи не само за БСП. Нужен е много късмет, за да бъде заместена ГЕРБ от не-мафиоти, не-мутри и кадърни хора.
