Имаше времена, когато американският посланик не пропускаше да засвидетелства публично уважение на Бойко Методиев Борисов. Независимо каква уличаваща информация излиза за него и независимо какви услуги на другия Голям брат той правеше. Това например се случи точно преди 10 години (края на май 2011 г.), когато Джеймс Уорлик притича в българския парламент. Тогава „Уикилийкс” разпространи данни за България и стана ясно, че американците разполагат с дискредитираща информация за Борисов. Но работят с него - на принципа „Кучи син, но наш”. С мигновена поява в Народното събрание посланикът искаше да покаже, че независимо от скандала, „синът” остава техен.
Тия дни се случва нещо също толкова безпрецедентно, но с обратен знак – американският посланик
положи доста усилия, за да се разграничи от Борисов
„О, времена! О, нрави!”, си казва иронично публиката, безпристрастно наблюдаваща процесите.
Совалките на днешния посланик Херо Мустафа са повече от категоричен знак. За седмица след клетвата на новия кабинет тя навести премиера, министрите на външните работи, на икономиката, на правосъдието, здравеопазването, че дори и току-що назначения шеф на НАП. И това е само публично афишираната взаимност към кабинет, чийто управленски хоризонт по дефиниция е максимум три месеца. Преди това, на 21 април, в разгара на мандатната рулетка, Мустафа посети и президенството. Всичко това е изключително силна подкрепа за Румен Радев, който дирижира събитията в държавата, стъпил върху политическия труп на ГЕРБ. И е в колизия с основната опорна точка на ГЕРБ, че след падането им от власт, всички руски шпиони ще дадат банкет за преориентацията на България.
На фона на много острия вътрешен политически мач това означава, че има
рефер, който свири за единия отбор
Интересно е да се отбележи, че всички тези събития се развиват не просто след неуспеха на ГЕРБ да състави правителство, но и след влизането на демократа Джо Байдън в Белия дом. Демократите, за разлика от Доналд Тръмп и републиканците, радеят за активна външна политика. В Източна Европа САЩ реализират стратегическата инициатива „Три морета” (Радев й е открит лобист). В региона се вихрят шпионски скандали. Руските енергийни интереси не са ни най-малко накърнени. С други думи, свръхенергията на Мустафа може да се приеме и като местна проява на новото трескаво „шетане” на САЩ, въобще на западните сили. Но връзката с демократите е интересна в още едно отношение.
Даниел Митов не бе просто кандидат-премиер на ГЕРБ
Той съвсем сериозно е новото острие на ГЕРБ по всякакви злободневия. Мнозина наблюдатели обясниха този факт с родовата му принадлежност към „градските десни” - мост, който Борисов хвърля към тях. Но, всъщност, Митов е политически възпитаник и на американските демократи, което го прави подходящ във втора функция.
Така или иначе номерата на Борисов не минават, а американската писалка попълва квадратчетата в кръстословицата, с която българите си блъскат главите: Ще има ли ново правителство на ГЕРБ след 11 юли – по-скоро не; Ще бъде ли преизбран Румен Радев наесен – по-скоро да; Възможно ли е под някакъв вид, чрез отделни министри например, служебното правителство да просъществува в редовна форма – много вероятно; Може ли някак президентът дълго да дърпа конците в държавата - да. Всички антлантически и проевропейски сили у нас трябва да са видяли ясно знаците на старшия партньор.
Каква е конкретната причина за точно този кадрови подбор на САЩ, вероятно ще узнаем един ден след нови разсекретени грами. Времето ще покаже и дали случващото се е хубаво или лошо за България. Най-забавното в темата е как всичко това се асимилира от доминиращия русофилски електорат зад Радев. Политиката често си прави шеги, така е и при агиткаджийското възприемане на президента.
