Таня Богомилова е легенда на българския спорт. Шампионка на 100 м бруст от игрите в Сеул `88, тя е единственият български плувец със златен олимпийски медал в историята.
Родена на 30 юни 1964 г. в София, тя споделя живота си с друга емблематична фигура в българското плуване - Георги Дангалаков. Двамата са семейство от 1986 г. и заедно покоряват Олимп като треньор и състезател.
Двете им деца - Ана (1987) и Георги-младши (1993), също имат спортна закалка, съответно в плуването и баскетбола. Ето част от най-съкровените, най-забавни, а и най-смразяващи лични и семейни истории на Таня, съгласила се да ги разкаже пред вестник "Сега".
1. Къде е Таня Богомилова?
Преди олимпийските игри в Сеул през 1988 г. моята подготовка се следеше през цялото време. Как плувам, какво правя. Защото една година преди олимпиадата аз не участвах никъде по състезания. За да мога да се концентрирам за олимпийските игри, отказвах всички покани за турнири.
Въпреки че можеше спортистите сами да избират с кое име да бъдат представяни по време на състезанията в Сеул и аз предварително си бях заявила Богомилова, организаторите вече ме бяха записали под новата ми фамилия - Дангалакова.
И понеже дълго време не се бях появявала никъде, известни бяха само някакви мои резултати, на журналистите в Южна Корея им беше много интересно дали все пак ще участвам. Още повече че в списъците за състезанията в бруста се появява друго име - Таня Дангалакова.
Когато пристигнахме на летището, репортерите идват към отбора ни и се запътват право към треньора и към мен. И почват плахо да задават въпроси на нашия Старши - Панко Гюрков, лека му пръст. За отбора - как е, що е. Той казва: "Ами много са добре всички", а аз стоя точно до него.
И те започват да се чудят: "Добре, тогава защо Таня Богомилова не е тук? Защо не се появи?". И той казва: "Е, как да я няма, ето я тук." Но те продължават: "Но как така? Нея я няма в стартовите листове..." Най-сетне разбраха, че Дангалакова и Богомилова е едно и също лице и изведнъж се зарадваха страшно много: "О, супер! Значи все пак ще има реванш." Защото по онова време ние си бяхме в постоянна конкуренция с германките.
След това вече заваляха и тривиалните въпроси към мен: "Как си? Добре ли се чувстваш?". Но най-шокиращ за мен си остава първият въпрос при пристигането ни в Сеул: "Къде е Таня Богомилова?"
2. Мама не ме храни
Всички спомени, свързани с първото ми дете - дъщеря ми Ани, са много ценни и повечето - много забавни. Тя беше много лудо детенце, много живо. Непрекъснато говореше, общуваше с всички, дори спираше случайни хора по улицата.
Много ѝ беше приятно да спре някого, ако например носи хляб или ябълки, или дини - каквото и да е. И да му каже: "Чичко, дай ми малко хляб, че мама не ме храни." А аз тогава вече бях малко или много известна - олимпийски шампион, и ме разпознаваха хората. Пък аз не обичах много да ме спират, да ме заговарят, да искат автограф. Чувствах се неудобно.
И в такива ситуации съвсем се сконфузвах - хваната за ръка с дъщеря ми, която се оплаква на хората, че не я храня. Изчервявах се и започвах да изнасям лекция: "Ани, недей така, бе, мамо. Срам ме е..." Хората почваха да се смеят, защото виждат, че това е детска реакция...
Тя проговори много рано - още на 9 месеца. Баба ѝ - моята майка, понеже я гледаше, докато аз плувах, страшно много ѝ говореше, поради което и тя проговори много бързо. И плямпаше, та знае ли се... Толкова отракана, толкова отворена, че често ме хващаше срам.
Качваме се в трамвая да се прибираме и тя заявява: "Някой да стане!" И аз пак започвам: "Ани, не бива така, мамо..." Но тя продължава на висок тон: "Ако никой не стане, ще ям семки и ще плюя на земята!" (аз винаги държах в джоба семки, за да ѝ запушвам някак устата, да не приказва много, защото докато играе със семка, мълчи). Хората я виждат, че е фърфалак на няма и две годинки, някой става да направи място и аз сядам, а тя - в мен. И тя започва да си яде семките, но чинно си събира люспите в джобчето.
Най-фрапиращият за мен спомен, свързан с Ани, е една ситуация в градинката пред НДК, когато брат ми я накара да играе кючек в центъра на София. Защото много хубаво танцувала... Наистина, баба ѝ я беше научила да танцува непрекъснато.
По едно време гледам, че са се събрали много хора, а брат ми тръгва да си сваля шапката, та го питам: "Какво става тука?" А той ми вика: "Ми, систър, Ани танцува, защо да не съберем някой лев?" Леле, избухнах: "Любомире, ще те убия! Как може такова нещо?"
В един момент хората се обръщат и виждат, че съм аз. И започват: "О, ама това вашето дете ли е?" А аз се червя и я викам веднага да дойде при мен, но тя се дърпа: "Мамо, чакай да си довърша танца!" Такава беше - каквото ѝ кажеш, веднага започва: стихотворение, песен - няма проблеми. Та, много срам съм брала заради нейната контактност като малка.
3. Тревога в Гърция
Имам дълбок спомен с децата ми и от една не много приятна случка - когато синът ми изчезна. Тя се разигра в Гърция. Жорко беше малък - на 5 години. Ние сме на работа на о-в Крит - аз работех на едно място, Гого работеше на друго. Обикновено взимах Жорко с мен, защото не можеше да ходи на детска градина, а Ани си плуваше в басейна с баща си.
И отиваме един ден ние при мъжа ми, за да му обясня какво трябваше да се случи през деня. Аз работех към един фитнес, в който имаше детски басейн и аз обучавах деца там. И почвам да му обяснявам: "Ние ще отидем там, днес ще има празненство." През това време Жорко стои точно до мен. Но както се бях увлякла да разказвам каква ще е програмата на тържеството, изведнъж забелязвам, че него вече го няма до мен...!
Басейнът на о-в Крит, където живеехме - в Ханя, е на морето. Блокът, в който живеехме под наем, беше на няма и 50 метра оттам. Дори не се пресичаше улица. През това време Гого готвеше неговия отбор за състезание и там имаше много хора - деца, родители. Изведнъж започваме всички да се обръщаме, да се озъртаме за Жорко - него го няма! Изпадаме всички в паника.
Първо отидохме при съседско семейство албанци, с което бяхме много близки и децата ни израснаха заедно - да проверим дали не е отишъл при тях. Не! Прибираме се вкъщи - няма го. Мъжът ми започна да го търси по брега на морето, да не би да се е заиграл и да е паднал във водата. Час и половина търсене... Всичко ни се преобърна!
А малко встрани от басейна минава главният междуградски път към Ретимно - аутобан. Аз изпаднах в истерия - рева. Ани реве, целият отбор реве. Отидохме в полицията - няма го. Дори сега, като разказвам, настръхвам...
От отчаяние реших да звънна в моята работа. И питам шефа - Андреа: "Случайно Жорко да е там?" И той ми казва: "Таня, тук е." При което аз, както говоря по телефона, се свличам и припадам. Гого ме разтърси, свести ме и му казах да тръгваме веднага да го взимаме.
Поуспокоих се, качихме се на мотора и докато пътуваме, си викам, че сега нито върви да му се карам, нито нищо... Попитах го само: "Жорко, какво стана бе, мамо? Какво правиш тука?" А той - понеже вижда, че всички сме изплашени и дори кака му почва да го прегръща и да реве - и взе да хлипа: "Мамо, аз мислех, че ще ме оставиш при тате и няма да мога да бъда на тържеството. И затова реших да дойда сам..."
Минал съвсем внимателно сам по целия маршрут, вървял по тротоара, как е пресичал - не знам. Дори спрял на една будка, от която винаги му купувах сок и дъвка, където го познават и го питали: "Жорко, ти къде отиваш?" И той им казал: "При мама", та дори получил дъвка.
После отишъл при Андреа, който го попитал: "Къде е майка ти, бе?" Нашият му казал: "А, тя ще дойде." И седнал чинно на пейката, където всички деца седят, и седи и ме чака. Шеф! Ето това е - уплашил се, че ще го оставя при баща му и няма да може да си играе с децата. И затова избяга, та ни вдигна кръвното на всички.
4. Ударението има значение
В Гърция сме. Но в самото начало на нашето пребиваване като работници. Брат ми ще се жени. Ние още не знаем много добре гръцки. Отиваме с моя мъж в магазин за официални дрехи, ще се издокарваме.
Важно е да уточня, че на гръцки думата "га̀мо" означава "сватба". А думата "гамо̀" е вулгарният израз за правене на любов - мръсната дума за "секс". И влизаме в магазина с Гого и той взема думата, понеже много обича да плямпа. Има и чудесно чувство за хумор, но точно тогава смехът беше за наша сметка.
Обръща се той към продавачката и ѝ обяснява много внимателно на гръцки: "Добър ден, госпожо! Искам моята булка да я облечете, за да е най-хубавата - като за "гамо̀".
И те седят и ни гледат втрещено. Все пак виждат, че сме чужденци и говорим развален гръцки и започват да се хилят. Но Гого продължава: "Ама защо се смеете? Аз съм сериозен - искам жена ми да я облечете! Тя е много известна, олимпийска шампионка е и трябва да е най-хубава, защото ще ходи на "гамо̀"!
И продавачката започна да му отговаря съвсем бавно: "Господине, ние ви разбрахме, но тази дума, която я казвате, не означава точно това, което си мислите. Ние ще я облечем страхотно, но друг път да знаете, че ударението има значение."
