Валентин Михов с две думи може да бъде наречен "футболен човек". Роден е на 18 януари 1954 г. в София и днес празнува своя 70-годишен юбилей.
Започва да играе футбол в "Академик" (Свищов), преминава през "Локомотив" (Горна Оряховица), "Захарни заводи", "Павликени", но още на 25-годишна възраст приключва с активната си състезателна кариера. Насочва се към търговска дейност и управление, но никога не е далеч от футбола.
През 1991 г. става президент на ЦСКА, като през 1992 г. отборът стига до шампионската титла. След 1992 г. работи като изпълнителен директор на ЛЕКС (Ловеч), а през 1996 г. печели шампионата и като изпълнителен директор на "Славия".
С името на Валентин Михов се свързва най-великият период на българския футбол - той бе президент на БФС при паметната победа над Франция на 17 ноември 1993 г., класирала националния отбор на световното първенство в САЩ. По-късно той бе президент и на Професионалната футболна лига - от 1996 до 2010 г.
В момента Михов отново е спряган за президентските избори във футболния съюз, но все още няма официално издигната негова кандидатура за конгреса на 15 март.
1. Вальо "Дузпата"
Никога не съм бил водеща фигура във футбола, нито пък добър футболист, но съм колективист и като такъв постоянно съм играл за успеха на колектива. Прякорът, с който ме помнят от състезателните ми години - "Дузпата", тръгна от функциите ми на терена. Първата ми задача бе да обезвреждам най-добрия халф на противника, а втората - да провокирам защитниците да извършват нарушения срещу мен. Когато вече играех с "Академик" (Свищов) в "А" група, на мачовете срещу ЦСКА и "Левски" още при навлизането ми в наказателното поле започваха да се чуват подвиквания "Внимавай, пада!". Това в никакъв случай не означава, че съм бил симулант, но не мога да не призная, че винаги съм успявал да се възползвам от ситуацията. Точно по това време обаче бях обявен от Любомир Ангелов-Старото за, както той твърдеше, "един от тримата най-велики симуланти в историята на футбола". За другите двама нямам информация.
2. А групата на живота
Не знам как ще прозвучи на читателите, но на мен ми е много мил моментът, когато моят "Академик" от Свищов влезе в А футболна група. Това е и най-интересният период от недългата ми спортна кариера. Тогава, като награда за успеха, всички футболисти в отбора получихме по един съветски часовник и по 3,20 метра плат за костюм, като подарък от Химическия комбинат в града. Друг въпрос е, че после всички играчи изглеждахме като униформени, в еднакви костюми, но друга ми е мисълта - бяхме доволни и щастливи, никакви награди не ни блазнеха. За разлика от сега, когато парите за подобно нещо и въобще сумите за трансфери и премии са космически. Тогава ние играехме за честта на отбора. Бяхме горди, че носим цветовете на клуба, възпитанието ни беше друго, а оттам естествено и самочувствието на терена беше друго.
3. Училището "Кореком"
След като приключих рано-рано с активния футбол, насочих усилията си към търговското дело и управлението. За да стана добър ръководител и да придобия опит, освен футболните познания, които имах, трябваше да придобия и бизнес умения, за което естествено се нуждаех от учител. Първият ми наставник беше Никола Шопов, тогавашният съветник на министъра на транспорта, при когото започнах работа. Истинското ми търговско училище обаче бе "Кореком", където работих 9 години и се учих на търговско дело от прекрасни професионалисти. Учех се как се работи в екип, така че предприятието да бъде печелившо. Така успях да навляза във футболната администрация като почти завършен мениджър, управляващ бизнеса си.
Докато играех активно футбол, съм минал през абсолютно всички дивизии - от окръжните зони до А група, и знаех на кое точно се казва трудност. Наученото по време на работата ми в "Кореком" ми даде умения и увереност вече 35 години да работя за успеха на българския футбол.
4. Джакпотът пропищя
Колкото и невероятно да звучи за някои, хазартните игри ме карат да забравям за ежедневните проблеми. Не мога да кажа обаче, че съм хазартен човек - обичам ги заради тръпката, доставят ми удоволствие. Понякога обичам да седна в казино, 4 часа да гледам "черешки" и "седмици" и да не мисля за футбол, телевизионни права, лични и семейни проблеми. Не сядам обаче с мисълта, че непременно трябва да спечеля.
От всички хазартни игри, които съм играл, положителният баланс ми е единствено от "Еврофутбол". Заедно с приятели от "Младост" успяхме 4 пъти да спечелим джакпота. Моето мнение обаче е, че тук нещата не опират толкова до познания, това също е вид тото. Няма начин винаги да познаваш - колкото и да разбираш, изненади винаги се случват. Трябва да се играе премерено, естествено, всеки според възможностите си. Ако някой се интересува, моята система е: повече пари на сигурни отбори. Ако те подведат - следващия път заложи двойно на същите отбори. Важно е обаче хазарт да се играе за удоволствие, а не с мисълта за печалба на всяка цена.
5. Централен спортен клуб "Атлантик"
През 1991-92 г. в ЦСКА имах удоволствието да работя заедно с Димитър Пенев, а по-късно и с Паро Никодимов. Опитахме се да въведем нещо ново - Димитър Пенев беше първият, който искаше да обединим в едно футболни умения и бизнес отношения. Искахме да се работи модерно, за да престане да се говори за отбора с определенията "тоталитарен" и "комунистически". Тогава за първи път се заговори за акционерно дружество, като дори се стигна до разговори със Соломон Паси и Атлантическия клуб - къде на шега, къде наистина, да се създаде акционерно дружество "Централен Спортен Клуб Атлантик". През 1992 г. в ЦСКА дойде и един от първите чужденци в българския футбол - колумбиецът Бернардо Редин, който две години по-рано бе участвал на световното първенство в Италия.
По-късно работих като изпълнителен директор на ЛЕКС (Ловеч), а след това станах и шеф на футболния съюз и имах щастието да го ръководя в най-паметните дни за българския футбол.
Имам една много интересна случка от времето, когато бях изпълнителен директор на "Славия". Преди началото на сезон 1995/1996 г. водех представянето на отбора на стадиона в "Овча купел". Тогава си позволих да направя една прогноза - като казах: "С тези футболисти "Славия" ще е шампион!". Всички знаят кой стана шампион през 1996 г., така че може да се каже, че съм бил и кадем за отборите, за които съм работил.
