1. Една добра дефиниция на късмета
Още като чух заглавието на рубриката „Пет истории“, се сетих за речта на Стив Джобс пред „Станфорд“, в която той говори за свързването на нещата, connecting the dots. Можеш да свържеш точките само когато погледнеш назад и видиш, че за много от нещата, които привидно случайно са се случвали, е имало ясна причина да се случат. Когато погледнеш назад и видиш, че точките се навързват, това ти дава повече увереност да гледаш и напред и дори да опиташ неща, които напълно не познаваш и те объркват. Кои са моите 5 точки, които са много ясно навързани, но когато са се случвали, са изглеждали много случайни?
Ще започна отзад напред и ще се върна ретроспективно. В момента съм съосновател на АRC Academy – академия за game development, създаване на видеоигри. Вече трета година развиваме академията, като основната ни цел е да помогнем на млади таланти да станат професионалисти, да направим арка между таланта и бизнеса. Защо видеоигри – защото това е образование в креативна област. Работил съм много време в креативни области и винаги съм се считал за креативен човек, въпреки че не съм креативен с конкретно умение – да танцувам, да пея. При мен е по-холистична креативността – добър съм в идеите.
Видеоигрите в момента са съвкупност на всичко, което е креативно – вътре има изграждане на светове, на персонажи, музика, анимация, те приличат много повече на филми сами по себе си. И нямат нищо общо с игрите, които поколението над 30-40 г. познава. Те бяха много по-изолирани, играеш сам, сега са екипни, буквално са социална среда, социалните медии на младите хора.
Започнахме академията през 2018 г., когато случайно се запознах с моя партньор Антони Христов. Случайностите са функции на късмета. Една от хубавите дефиниции на късмета я дава Майкъл Джордан след вкаран кош в последната секунда, с който побеждават "Юта Джаз" през 1998 г. и стават шампиони за пореден път. След мача журналистите му казват: „Честито, Майкъл, но трябва да признаеш, че имахте огромен късмет“, а той казва: „Мерси, но знаеш ли, че аз съм се подготвил за този късмет, за тази възможност“.
Късмет е, когато подготовката срещне възможността. Това е нещо, което истински живея от доста време. Подготовката да се срещна с Антони Христов е започнала доста преди това. Оказа се, че той, връщайки се от Америка, иска да стартира нещо свое в сферата на образованието, а аз след 16 години в Publicis исках същото. Креативната област беше нещо логично, защото и аз съм работил в такъв сектор, и той е бил във филмовата индустрия в Pixar. Така основахме академията. Тя се развива много добре, 60% от хората, които са завършили двугодишната ни програма, са се реализирали в гейм студиата в България. Така че арката между таланта и бизнеса се получава.
2. Силата на образованието
Причината да се насоча към образованието се корени много назад във времето. Започнах в агенция Saatchi & Saatchi, която е част от Publicis Groupe, през 2008 г. Бях управител на рекламна агенция без нито един ден работа в рекламна агенция. Така че много от нещата ги правех интуитивно и това ми помогна, защото тогава агенцията не беше в много добро финансово състояние, а през 2009 г. то се доусложни с кризата. Тогава реших да се обърнем повече към младите таланти, да ги вземем буквално от скамейките на университетите, като оставим трима-четирима, които да ги обучават. По този начин организацията се олекоти като разходи, стана много по-гъвкава като дух, мислене, стана по-жива.
Всичко това помогна, когато започна кризата, в рамките на 3 години да пораснем над 3 пъти като оборот. Ние обърнахме кривата - целият пазар отиваше надолу, а ние отивахме нагоре – започнахме да печелим клиенти, конкурси. Тогава разбрах, че инвестицията да образоваш хората и да ги развиваш е ключова, и започнахме да работим много системно в тази посока.
През 2012 г. започнах да преподавам в Нов български университет, а това беше начин да виждаш млади и талантливи хора. Това е ключово – да изграждаш среда от талантливи млади хора със сходна визия, която обаче всеки реализира по свой начин. Всичко това прерасна в създаването на вътрешна академия – Saatchi Circle, в която взимахме млади хора и в продължение на три месеца ги обучавахме в роли, екипи, минаваха през целия цикъл, а преподаватели бяха хора от агенцията. Така през 2017 г. станахме най-добрата агенция по креативност и ефективност, имахме близо 45 души, огромен екип, добри приходи и печалби. Тогава аз разбрах силата на образованието и това ме доведе до тази преломна точка да искам да се занимавам изцяло фокусирано с образование и до срещата с Антони.
3. Умрялата лисица
Започнах да мисля как да изграждам среда, защото от 2003 до 2008 г. работих в агенция за директен маркетинг Marksman към Publicis. Тогава видях, че това е една страхотна компания - имаше много смислени, хубави хора, но самата атмосфера беше някак си умряла, нямаше живец. Има добър мениджмънт, има хора, които са интересни, но нещо липсва, няма настроение, няма спойка. Тогава разбрах, че средата е нещо много важно. Реших да идентифицирам във всяка агенция по един човек, когото усещам най-близък като мислене, и да ги събера в нещо като таен комитет, който нарекохме „Умрeлата лисица“. Тайно се събирахме 6 месеца. Основната цел на комитета беше да разбуди духа вътре в компанията и да направи средата по-добра. Това пренесох после и в Saatchi на корпоративно ниво.
Измислихме си име и лого, определихме принципи, които да следваме, основното беше да не се разкриваме. Бяхме 8 души – никой не подозираше, че сме толкова много. Започнахме да правим различни активности, които да повдигат духа в организацията. Ставаме рано, правим баница, оставяме я в офиса, а по пътя към нея от входа залепяме стикери – лапички. Тръгнеш ли по лапичките, виждаш, че „Умрелата лисица“ те черпи с баница. Започна лудо търсене коя е тази умряла лисица – правехме всяка седмица различни активности, слагахме послания навсякъде, плетохме ръкавички, всякакви неща, които да разбудят духа.
Кулминацията беше, когато решихме да се разкрием. Първо записахме едно видео с лисица, в което тя кани всички, за да се разкрие. Дойде куриер и във фоайето, в което се бяха събрали всички, секретарката пусна касетата. „Умрелата лисица“ обяви, че това, което вижда, много я радва, защото средата е добра и вече е време да се разкрие, затова кани всички на парти в събота. На въпросното парти 8-те души се появихме с тениски с умрялата лисица. Тогава всъщност почна активната част от работата на „Умрелата лисица“. Близо 4-5 години подкрепяхме Дом за деца в Габрово, развивахме различни активности, които дори сега са останали – например готвим благотворителни обяди по Коледа, тоест целта на „Умрелата лисица“ се изпълни и тя по естествен път се разпадна. Така че този период от 2003 до 2008 г. ме подготви за периода, в който станах мениджър в Saatchi & Saatchi и разбрах колко е важна средата.
4. Когато се появи възможност, трябва да я хванеш
Стигнах до Publicis през 2003 г., след като една моя позната ми се обади и ми каза – има една позиция, която е идеална за теб. По това време аз се занимавах с куриерски дейности, бях търговски представител на UPS. И в UPS попаднах много случайно, преди това работех в друга куриерска компания – „Тип Топ куриер“. Започнах там 1996 г. буквално след като завърших Строителния техникум, аз съм завършил геодезия. Последния ден, когато отидох да си взема дипломата, засякох една приятелка в автобуса и я пoпитах къде отива. Тя ми каза – ами разнасям тук едни пратки, искаш ли да ми помогнеш. Казах ѝ: „Добре, само да си взема дипломата“. Взех си дипломата и отидох, а шефът на „Тип Топ“ ме вижда и вика: „Ти за какво си тука“. „Аз съм с нея“. „Я вземи тука тези пратки“ – фактури на „Мобилтел“ бяха, те бяха много ценни по това време, „ако ти хареса, ще вземеш още“. И така – хареса ми и започнах.
Реално някъде там се научих, че когато се появи някаква възможност, трябва да я хванеш. Не съм го мислил целенасочено, но във времето установявам, че този начин на мислене – да бъдеш открит и когато се появи възможност, да се включиш, да действаш, е много важен. Започнал съм подсъзнателно да развивам този инстинкт. Тази възможност прерасна в друга – шефът ми каза: „Ти нали учиш вече маркетинг и реклама, искаш ли да започнеш да се занимаваш с маркетинга на „Тип Топ куриер“. Така той ми даде шанс, аз се възползвах, този шанс ме доведе после до Publicis и Saatchi & Saatchi, а накрая – и до ARC Academy.
5. Усещане за екип
Как започна цялото нещо с маркетинга? В 8-и клас – вече се връщам много назад във времето – 1992 г., влязох в Строителния техникум отново много случайно. Преди това майка ми ми предлагаше 5 опции за училище – но аз ѝ казах, че ще си избера сам. А нямах никаква идея. Тогава питах едно момиче, което харесвах: „Ти къде ще учиш“, и тя ми каза – „в Строителния техникум“. Тя искаше архитектура и това ми се стори интересно, но мен не ме приеха и влязох геодезия. Оттам пътищата ни с това момиче се разделиха, а аз се озовах приет в геодезия, което изобщо не знаех какво е. Обаче в геодезията научих много интересни неща – като екипна работа, тайм мениджмънт, умението да се разпределят задачи. Ние постоянно имахме практическа работа в парка, мерехме с теодолити. Така че още първата година разбрах, че геодезията не е за мен, но взех интересната част – екипната работа, чертането.
Бяхме много добър екип – не толкова добри индивидуалности, колкото добре сработени, всеки си знаеше какво да прави. Аз организирах работата и разпределях задачите – явно оттогава се подготвях да съм мениджър, друг правеше сметките, трети мереше, четвърти чертаеше. По този начин се справяхме доста добре, без да бяхме най-добрите ученици всеки сам по себе си. Тази екипна и ориентирана към резултата работа ме е научила на доста ценни неща. Тук идва и връзката с маркетинга – което е първата и последна история.
Последната година в Строителния техникум имахме свободноизбираеми предмети и съвсем логичният избор за мен беше футбол, защото отиваш в парка и риташ. Обаче една съученичка ми каза – тук има някаква интересни свободноизбираеми – маркетинг, счетоводство, някакви икономически неща. От любопитство реших да го запиша и първите два дни ужасно съжалявах, защо моите приятели отиваха към парка, а аз се мъчех с някакви сметки по счетоводство. От тези допълнителни занимания хванах по-интересните за мен – макроикономика и маркетинг. Винаги са ми били интересни хората, начинът им на мислене, да вляза в дълбочина на това как взимат решение. И талантът – той е много крехък, като снежинка. Трябва постоянно да се окуражава и подкрепя. Понякога само с един крив поглед можеш да го счупиш.
