През май се навършиха 100 години от сватбата на руския поет Сергей Есенин и американската балерина Айседора Дънкан. Този брак, издържал едва 12 месеца, продължава да вълнува биографите. Какво е свързвало двамата легендарни артисти: неистова страст или болезнена зависимост?
В деня на тяхното запознанство Дънкан е на 44 години, а Есенин на 25. Той не признава друг език освен родния си, тя владее само английски и произнася двайсетина думи на руски. Зад гърба си той има две момчета и едно момиче от два провалени брака. Тя е преживяла низ от несполучливи връзки и страшната трагедия да изгуби двете си деца в автомобилна катастрофа. Той е знаменитост в Русия, където го смятат за национално богатство, тя е направила революция в световната хореография и е прочута на няколко континента.
В книгата си „Айседора и Есенин“ Гордън МакВей описва запознанството им по време на вечеринка у художника Жорж Якулов. Дънкан се появява там в ефирна червена туника и поетът веднага я забелязва. Тя оглежда помещението с очи, „подобни на чинии от син фаянс“, насочва ги към младежа и му се усмихва. После се изтяга на дивана, а Есенин ляга в нозете й. Заравя ръка в косите му и казва: „Solotaia golova!“, след което го целува по устните. „Anguel“, прошепва му танцьорката и добавя „Tschort!“ (дявол), внимателно артикулирайки руските думи, спомня си очевидец на срещата.
Айседора има тълпи от почитатели в Русия,
народният комисар по просветата Анатолий Луначарски даже официално й предлага да открие танцова школа в Москва. Любовният й роман с Есенин се развива пред очите на столичната интелигенция. По този повод бившата партньорка на поета Надежда Волпин коментира: „В искрената любов на Айседора аз безрезервно повярвах. Но в чувствата на Есенин към нея? Силно сексуално привличане? Да, възможно е. Но това не може да се нарече любов. Бил е влюбен не толкова в нея, колкото в целия й антураж, в славата й“.
Двамата сключват брак 6 месеца след първата среща. По думите на преводача и секретар на Дънкан Иля Шнейдер, в навечерието на церемонията тя помолила леко да бъде коригирана датата на раждане в паспорта й: „Ние с него не чувстваме тези 15 години разлика (всъщност са 18), но тук тя е написана черно на бяло… а утре ще дадем паспортите си в чужди ръце… На него може да му е неприятно…“. Така разликата е намалена наполовина. На другия ден след сватбата младоженците поемат към летището: на Дънкан предстоят гастроли в Европа, а Есенин съпровожда жена си навсякъде. В чужбина обаче всички
възприемат поета като „притурка“ към именитата балерина
Това не се харесва на Есенин, който има самочувствие, съответстващо на таланта му, и се смята за далеч по-велик от нея. През цялото време той й повтаря: „Твоето изкуство е живо, докато танцуваш на сцената, а моето е вечно“. На свой приятел поетът пише как е разкъсал вестник на малки парченца и дълго не можел да се успокои, защото във всеки брой под „физиономията“ му имало текст: „Есенин, руски мужик, съпруг на знаменитата, несравнимата, очарователната балерина Айседора Дънкан, чийто безсмъртен танц…“ и т.н., и т.н.
Според биографите именно заради това Есенин се пристрастява към алкохола. Писателят Захар Прилепин разказва, че поетът започвал сутринта с шампанско, в ранния следобед минавал на коняк и така – до вечерта. Когато се връща в родината, майка му за пръв път го вижда пиян. За нея случилото се е истинска трагедия и тя се заема да търси знахари, които да го откъснат от порока. А Айседора пие дори повече от него…
Гордън МакВей пише, че в първите месеци на 1923-та поведението на поета става „лудо като вятъра“. Пиян, той прави нетактични забележки, оцветени с антисемитизъм, на събиране на руско-еврейски поети в Ню Йорк, удря Айседора и се налага да го усмиряват със сила. В Америка отношенията между съпрузите стремително се изострят. Сергей тъгува по Русия, не знае езика, с Дънкан общуват фрагментарно, при това тя е болезнено ревнива. Не го пуска да излиза сам, винаги някой трябва да го „пази", защото Есенин се радва на голям успех сред жените.
Около година след сватбата двойката се връща в Русия и Айседора се надява, че в родината си поетът ще се успокои и отново ще я обикне, но
в Москва те почти не се виждат
Балерината повече няма сили да търпи това положение и заминава за Париж. Междувременно му е показала света, финансирала е издаването на стиховете му „Изповедта на един хулиган“ на френски език, пръснала е по него цялото си състояние съвсем безкористно.
В Париж я настига телеграма: „Обичам друга. Щастлив съм. Есенин“. Става дума за Галина Бениславская, негов литературен агент – жената, при която е живял преди запознанството си с американката и при която се установява веднага след завръщането си. Според автора на „Роман без лъжа“ Анатолий Мариенгоф, лично познавал Есенин, той „можел да легне с Айседора единствено пиян до умопомрачение“. Друг писател – Александър Тарасов-Родионов, обаче си спомня признанията на поета, че в живота си е обичал само две жени и втората била Дънкан, въпреки че след разрива им той се свързва в граждански съюзи още два пъти (формално така и не се развежда с балерината). Скорошна находка от архива на поета – незавършен откъс в проза, писан след раздялата им, свидетелства: „Аз съм на 27 години, утре или вдругиден ще съм на 28. Тя беше около 45. Искам да кажа, че белите нишки, спускащи се от челото й, не бих сменил за златните коси на най-красивото момиче“. Самата Айседора Дънкан също никога не обелва лоша дума за единствения си съпруг.
Две години след фаталната телеграма Сергей Есенин се самоубива: обесва се с чаршаф в ленинградския хотел „Англетер“. Година и половина по-късно си отива и Айседора. В Ница тя пътува в кабриолет с дълъг развяващ се шарф около врата, чийто край случайно попада в оста на колелото. Като децата си, и Дънкан загива при автомобилна злополука.
