"Беше странно, знойно лято. Лятото, в което Розенберг бяха пратени на електрическия стол..." Така започва книгата на Силвия Плат The Bell Jar, посветена на американското семейство от еврейски произход Юлиус и Етел Розенберг, осъдени и екзекутирани за шпионаж на 19 юни 1953 г. Те все още са единствените американци, екзекутирани за шпионаж в мирно време, а Етел е и единствената жена, екзекутирана от американското правителство за престъпление, различно от убийство.
Съдбата на двойката е толкова шокираща, че става част от популярната култура и основа за множество книги и филми. Най-драматичните последици от нея са описани в новелата на Е.Л. Доктороу "Книгата на Даниел", в която публицистично се представя какъв би бил животът на най-големия син на Розенбергови - в книгата той е Даниел. В действителността се казва Майкъл, а по-малкият му брат е Робърт. Те са на седем и три, когато техните родители са арестувани; на десет и шест, когато са убити. След това приемат фамилията на приемните си родители - Миеропол.
По време на процеса Етел е обвинявана, че е предпочела комунизма пред децата си, и прокурорите настояват, че тя е главната в двойката шпиони, защото е три години по-възрастна от съпруга си. Но въпросът дали тя изобщо е била виновна става все по-актуален през последните години и една нова биография, издадена наскоро, я представя в съвсем различна светлина.
"Етел е убита просто защото е жена, която подкрепя съпруга си",
казва Ан Себба, автор на "Етел Розенберг - една трагедия на Студената война".
След като родителите им са арестувани, Майкъл, който още преди това бил проблемно дете, започва още повече да се бунтува, докато Робърт още повече се самовглъбява. Тази динамика се запазва и по-късно. "Робърт е по-резервиран, докато аз съм по-емоционален", признава 78-годишният Майкъл, пенсиониран професор по икономика. 74-годишният Робърт, бивш адвокат, подбира думите си. "Ние не сме обикновени роднини. Ние преминахме през такива трудности, че сме много по-свързани от когото и да било", казва Майкъл.
Проблемите започват на 17 юли 1950 г., когато техният баща Юлиус е арестуван в дома им в Ню Йорк по подозрение в шпионаж. Преди това за същото е арестуван и братът на Етел, Давид Грийнглас. Войната в Корея - представяна от САЩ като битка на живот и смърт с комунизма, току-що е започнала. Сенатор Джозеф Маккарти предупреждава за "отгледани у дома комунисти" и САЩ навлиза в периода на "червената" паника. Месец по-късно Етел също е арестувана.
Юлиус и Етел, както Давид и съпругата му Рут Грийнглас, са били комунисти. Като много евреи те започват да се интересуват от движението през 1930-те, когато то е разглеждано като начин за борба с фашизма. И за разлика от мнозина, остават на позициите си дори когато СССР и Германия подписват пакт за ненападение и стават на практика съюзници.
"Това са хора, израснали по време на Депресията. Те смятали, че правят света по-добро място за живот", обяснява Себба. Давид работи като машинист в атомната лаборатория в Лос Аламос. Той е арестуван, след като е разкрит като част от мрежа, предаваща ядрени тайни на СССР. Давид признава вината си, а адвокатът му обяснява, че най-добрият начин съпругата му да получи имунитет е
той да предаде някой друг от мрежата
Така се стига до ареста на Розенберг.
ФБР смята, че Юлиус е шефът, който вербува американци за шпиони, и използва Давид, за да предава ядрени тайни на руснаците. Според първоначалните обвинения срещу Етел, тя "е имала една дискусия с Юлиус Розенберг и останалите през ноември 1944 г." и още една дискусия "с Юлиус Розенберг, Давид Грийнглас и останалите през януари 1945 г.". С други думи, тя е говорила със своя съпруг и с брат си. Това са, меко казано, слаби аргументи и ФБР знае това. Първоначално Давид свидетелства, че сестра му изобщо не е замесена. Но съпругата му казва, че Етел е печатала информацията, която Давид е дал на Юлиус да предаде на руснаците. По-късно и Давид променя историята си, за да я синхронизира с тази на жена си, вероятно под натиска на амбициозния прокурор Рой Кон. И това става основно доказателство срещу Етел.
Но дори и тогава Майлс Лейн, прокурор от Ню Йорк, признава в частни разговори: "Делото срещу г-жа Розенберг не е силно... Но за да служи като назидателен пример, е много важно тя също да бъде осъдена". Директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър се съгласява. На процеса Давид свидетелства, че той е дал на Юлиус детайли за атомната бомба и че Етел е участвала в тяхната дискусия. За тези показания той получава 9 години затвор. Рут остава на свобода, за да се грижи за децата им.
Розенберг отказват да се признаят за виновни и са осъдени. Хувър, който е бил наясно как ще изглежда, ако САЩ екзекутират млада майка, се обявява против смъртната присъда, но
прокурорът Кон се противопоставя и печели
Майкъл и Робърт никога повече не виждат Грийнглас и нямат хубави спомени за тях. "Давид бе невзрачен, а Рут - студена", казва Майкъл.
Самата Етел дълго време е описвана като жена без сърце. Всъщност тя е била отдаден родител, който даже се е консултирал с психолог как да подобри връзката с децата си. Но когато е арестувана, всички надежди, че ще осигури на децата си щастливо детство, се изпаряват. Момчетата първо са изпратени да живеят с нейната майка Теси, а после са настанени в детски дом. Накрая майката на Юлиус - Софи, ги взема, но не може да се справи с буйните момчета. Никой от другите роднини не пожелава да ги приюти, затова те са прехвърляни между различни семейства. Етел все пак се опитва да поддържа настроението дори при свижданията в затвора. "Винаги прекарвахме добре - пеехме, говорехме, забавлявахме се", казва Майкъл. Той играе на бесеница с баща си, без да осъзнава иронията.
Американското правителство обявява, че ако Юлиус им даде имената на останалите шпиони и ако заедно с Етел си признаят вината, техният живот ще бъде пощаден. Розенберг отвръщат с официално изявление: "Като ни призовават да се откажем от истината - че сме невинни, американското правителство признава собствените си съмнения в нашата вина. Ние няма да се пречупим, дори пред болката от смъртта, за да излъжем като свидетели".
На 16 юни 1953 г. децата са заведени в затвора Синг Синг, за да се сбогуват с родителите си. На 19 юни Етел и Юлиус пишат последното си писмо до тях: "Винаги помнете, че
ние сме невинни и не можехме да направим компромис със съвестта
Прегръщаме ви силно и ви целуваме с цялата сила, на която сме способни". Малко след 20 часа Розенберг са екзекутирани.
Момчетата са осиновени от Абел и Ан Миеропол, възрастна двойка с леви убеждения. Те им осигуряват анонимност и семейство, пълно с любов. Абел е музикант, чийто най-голям хит е Strange Fruit, и момчетата са отгледани с хонорара от една от най-известните песни в периода на борбата за човешки права. "С Абел и Ан ударихме джакпота", казва Майкъл. Техните истински имена са разкрити от местната преса едва през 1973 г. и те използват случая, за да започнат кампания в подкрепа на своите родители - написват мемоари и съдят ФБР и ЦРУ, за да получат документи, с които да докажат тяхната невинност.
Документите са разсекретени едва през 1995 г. Това са секретни грами на СССР, прихванати от американското контраразузнаване. От тях става ясно, че Юлиус е бил безспорно съветски шпионин с псевдоним "Антена", а след това "Либералът". Давид и Рут Грийнглас също са шпиони. Но
няма почти нищо за Етел. Тя няма кодово име
В грамите е отбелязана като "отдаден човек" (т.е. комунист), но "тя не работи" (т.е. не е шпионин). "Това е най-силното ни доказателство - защото то казва, че Юлиус и Етел Розенберг не са извършили престъпленията, за които са екзекутирани. Етел не е била шпионин изобщо, а Юлиус е бил не атомен, а военноикономически шпионин, т.е. той не е предавал никакви детайли за атомната бомба", обяснява Робърт. През 2008 г. Мортън Собел, който е бил осъден заедно с Розенберг, публично потвърждава, че Юлиус не е помагал на руснаците с атомната бомба. "Това, което той даваше, беше боклук. А в какво беше вината на Етел? Че просто е съпруга на Юлиус", казва Собел.
През 1996 г. Давид Грийнглас също най-накрая признава, че е излъгал за сестра си. "Аз им казах как стоят нещата и не съм споменавал Етел. Обаче жена ми я въвлече. Какво да направя? Да изкарам жена си лъжкиня? Наистина смятам, че всъщност жена ми печаташе нещата, но не помня точно", казва той. Рут почива през 2008 г., а Давид през 2014 г.
През 2015 г. Робърт започва кампания за оневиняване на Етел. Но
нейната невинност повдига нови въпроси
Ако се приеме, че тя е искрен привърженик на комунизма, защо не помага на Юлиус в шпионството? "Нейната основна роля е на майка и това е, което е било приоритет", казва Себба. А защо Юлиус не спасява Етел? Той лесно може да даде някое име, за да не остави децата си и без майка. "Нежеланието на баща ми да издаде никого е персонално. Това са били негови приятели", казва Майкъл. Освен това до последно Юлиус не е вярвал, че ще бъдат екзекутирани. В интерес на истината и правителството се е надявало да не се стига до там - те просто искали имена.
Най-голямата мистерия е защо Етел избира да мълчи. Нейните писма показват, че е била силно влюбена в своя съпруг, но също така, че е силно притеснена за децата си. "Етел е смятала, че животът й без Юлиус не си заслужава. Защото синовете й ще престанат да я уважават, ако каже някакви имена", смята Себба.
"Вярно е, че нашият живот би бил много по-лесен, ако баща ни се беше съгласил да сътрудничи. Той щеше да е в затвора, а майка ни щеше да бъде освободена - като Грийнглас. Но от гледната точка на възрастен човек бих казал, че предпочитам да съм дете на Етел и Юлиус, отколкото на Давид и Рут Грийнглас", казва Робърт.
Кампанията за оневиняването на Розенберг претърпява голям удар с избирането на Доналд Тръмп за президент, тъй като негов ментор е не кой да е, а същият Рой Кон. Робърт смята, че няма никакъв смисъл да моли Тръмп за помощ. Но сега надеждите се съживяват и наследниците на Розенберг се надяват, че Джо Байдън ще погледне със симпатия на тяхната молба за оневиняването на родителите им. На въпрос какво значение има вече дали Розенберг са невинни, след толкова години и такъв трагичен край, Робърт отговаря: "Това е колкото лично, толкова и политически важно. Фактът, че правителството на САЩ може да фабрикува доказателства, за да екзекутира американски граждани, трябва да притеснява всеки гражданин в тази страна".
