Историята на Хайнрих Шлиман - откривателя на Троя, е наистина удивителна. Момчето, родено в малко германско градче в семейството на беден пастор, става успешен предприемач, продава барут и желязо на руската армия, озовава се в Калифорния по време на Златната треска и прави "банка" за изкупуване на злато. Пътешества по целия свят, получава американско и руско гражданство. Вече милионер, решава да се посвети на голямата си мечта - да открие онзи митичен град крепост, където се е водила описаната от Омир война за Хубавата Елена. Той е сред малцината изследователи, които смятат, че "Илиада" е повече исторически документ, отколкото художествена измислица.
Когато е на осем, Хайнрих се
среща с героите от Троянската война
Омировият епос го завладява и в захлас разглежда илюстрациите. Момчето не успява да завърши училище, защото семейството му не може да го издържа, и започва работа. Първо помага в бакалия, а после става юнга на кораб. След фатална буря край бреговете на Холандия Хайнрих се озовава "гол като пушка" в Амстердам. Започва работа като разносвач във фирмата "Шрьодер и ко", която се занимава с внос и износ. Там открива дарбата си лесно да учи чужди езици. С времето Хайнрих усвоява 15 езика. И тъй като е не само полиглот, но и показва отличен нюх за търговия, прави
шеметна кариера
във фирмата. Шлиман още няма 30 години, когато е изпратен да развива представителството на фирмата в Петербург. Справя се отлично, включително и като урежда договори с военното министерство. Няколко години по-късно, в разгара на Златната треска, заминава за Америка, тъй като го известяват, че брат му е спечелил там състояние, но е починал. Хайнрих остава близо две години в Калифорния и печели много пари, като изкупува злато. За целта наема помещение в Сакраменто и си назначава помощник и охранител. През 1851-1852 г. “банката” на Шлиман изпраща в Ротшилд банк в Сан Франциско самородно злато на стойност 1.35 млн. долара.
Връща се в Европа като милионер. Установява се в Русия. В Санкт Петербург се запознава с красивата Екатерина Лижина - дъщеря на влиятелен адвокат. Женят се и имат две деца - Сергей и Надежда. Шлиман си създава много важни връзки с руския елит, които му помагат в деловите начинания. Граф Николай Игнатиев му става личен приятел. Двамата си говорят и за история, и за съвремието. Споделят напълно убеждението, че всички балкански народи трябва да бъдат избавени от османското владичество и че като наследници на най-ранните европейски цивилизации българите заслужават уважение и свобода.
Семейният живот не върви добре, но пък бизнесът процъфтява. Когато през 1853 г. избухва Кримската война, Шлиман използва връзките си и започва да доставя на руската армия олово, желязо, мед, барут.
През 1863 г. 41-годишният предприемач е толкова богат, че
решава да се посвети на детската си мечта -
да намери Троя. Пътува до остров Итака и до Микена – домовете на царете Одисей и Агамемнон, участници във войната за Хубавата Елена. Неизменно носи със себе си оръфано от разлистване издание на "Илиада". И се подготвя много сериозно за великото дело - учи археология в Париж, после и в Германия. Развежда се с рускинята и започва да се озърта за нова съпруга, като си наумява, че тя трябва да е непременно гъркиня и да обича историите, разказани от Омир. Намира я в лицето на 17-годишната София Енгастроменос, бедна красавица, мила и готова да подкрепя археологическата страст на Хайнрих. Сватбата е в Атина. Двамата имат син и дъщеря, които кръщават на герои от "Илиада" - Андромаха и Агамемнон.
В „Илиада“ се споменава, че Троя се вижда от планината Ида. Следвайки това "указание" на Омир, Шлиман започва да търси и открива такова място в Хисарлък - местност в крайбрежието на Мала Азия. Получава разрешение от турското правителство, наема работници и през 1871 г. започва разкопки. И успява - открива не само Троя, но и още много останки от древни градове от различни епохи - в различни пластове, всеки нов построен над по-стария.
Работата се разраства и Шлиман наема още хора. В един слънчев майски ден през 1873 г. той забелязва нещо силно проблясващо. Собственоръчно изравя меден съд, а в него намира истинско съкровище - масивни и изящни златни и сребърни накити, достойни да красят царе и царици. Откривателят е убеден, че това е
съкровището на Приам
- бащата на Парис и Хектор. Шлиман винаги е смятал, че троянският владетел е скрил някъде най-ценните си притежания след вероломното нападение на коварните данайци. Описаните предмети са 8700 - украшения, съдове, оръжия.
Шлиман решава да присвои "Съкровището на Приам" и изнася част от находките нелегално от Турция. Толкова е горд и щастлив от успеха си, че публикува във вестниците снимка, с която прави фурор - на фотографията съпругата му София позира със златна диадема от "Приамовата колекция".
"Контрабандата" обаче не остава без последствия. Турското правителство завежда дело срещу археолога. Налага се да плати голяма глоба, за да получи право да продължи разкопките.
Следват още пътешествия и още велики открития. При разкопки в гръцкия град Микена на о-в Пелопонес Шлиман намира 19 гробници и нови съкровища, сред които и
златната "маска на Агамемнон"
По-късните изследвания показват, че красивата погребална маска е на древен владетел, живял векове преди цар Агамемнон. а също и че някои от артефактите в района на Хисарлъка са датирани почти хиляда години преди Троянската война. Което ги прави още по-ценни от археологическа гледна точка.
През 1880 г. Шлиман решава да дари съкровищата на родната Германия. Те се съхраняват в берлински музей. През Втората световна война безценните находки изчезват. След войната се разбира, че са в Русия. От 1992 г. са изложени в Музея на Пушкин в Москва.
В края на живота си неуморният Хайнрих се озовава в Италия. Разболява се от менингит и в Неапол припада на улицата. Минувачите не му обръщат внимание, защото го мислят за скитник. Когато най-сетне му оказват лекарска помощ, вече е късно. На 26 декември 1890 г. откривателят на Троя издъхва. Погребан е в Гърция. Изпращат го с любимите му книги – “Илиада” и “Одисея”, поставени под ръцете му.
Някои археолози скептици и до днес твърдят, че Троя на Шлиман и Троя на Омир са различни неща.
