Трудно може да се намери бижутер, който да е по-известен от Карл Фаберже. Създадените от него великденски яйца днес струват милиони долари и се смятат за ненадминати образци на ювелирното изкуство. Самият Фаберже има сложен живот – познал е и безметежни години в зенита на славата си, и тежки дни в емиграция, забвение и нищета.
Фабриката на Фаберже била много продуктивна –
тя произвеждала множество най-разнообразни изделия: от забавни джунджурийки и битови декоративни предмети до изискани прибори за хранене и разкошни украшения. Въпреки това Карл Фаберже се прославя главно с уникалните си великденски яйца, които десетилетия наред създава по поръчка на императорския двор.
Подаряването на изкуствени боядисани яйца за Великден е старинен обичай. Яйцата са се произвеждали от различни материали – можело да са богато декорирани със скъпоценни камъни или пък да са изработени просто от красиво оцветено дърво. Руските царе също спазвали традицията и подарявали на своите съпруги яйца, изработени по специална поръчка.
През 1885 г. император Александър III решил да подари на императрица Мария Фьодоровна подобен сувенир и се обърнал към Карл Фаберже. Височайшата поръчка била изпълнена с блясък – покритото с кристално бял емайл златно яйце предизвикало възхищението и на императора, и на императрицата.
Особено им харесала изненадата, скрита вътре: малка златна кокошка със сияещи рубинови очи. Кокошката донесла ценен дар и на своя създател – на Карл Фаберже било присъдено званието "Доставчик на Императорския двор" и той получил правото да използва двуглав орел в своя фирмен знак.
Скромната златна кокошка поставила началото на цяла серия
великденски яйца, които Фаберже изготвил по поръчка на император Александър III. Всяка година, по време на Страстната седмица, именитият бижутер поднасял на императорското семейство поредния си шедьовър.
След смъртта на Александър III през 1894 г., по време на управлението на неговия син император Николай II, работата на Фаберже се увеличила. Той започнал да прави по две великденски яйца годишно: едно за императрицата майка Мария Фьодоровна и друго за съпругата на императора Александра Фьодоровна.
И всеки път тези великденски яйца поразявали въображението с невероятната фантазия, с разнообразния сюжет, с виртуозността на ювелирната работа, с разнообразни технически прийоми и с неочакваното съчетаване на редки материали с евтини – запазена марка на Карл Фаберже.
От техническа гледна точка великденските изделия на Фаберже са признати като еталон за майсторство, особено що се отнася до т. нар. guilloche метод на обработка – на златна или сребърна повърхност на яйцето се нанасят линии, наподобяващи лъчи или вълни, които след това се покриват с емайл. В резултат полираната повърхност започвала да свети отвътре – вълшебен ефект, създаван от разсейващите светлината гравирани линии, скрити под слой емайл.
Неповторима тържественост придавали и различните оттенъци – от пастелно нежни до наситени.
Фирмата разработила над 120 вида нюанси
Изготвянето на някои яйца, особено на онези, които съдържали изненади, отнемало повече от една година. Изненадите всъщност били главната интрига в творенията на Фаберже. Много от тях били самостоятелни произведения на изкуството: ювелирни изделия, изящни фигурки на животни, миниатюрни модели, изображения на хора... Тайната на яйцата не се разкривала чак до непосредственото връчване. На въпроса на императора за сюжета на всяко ново яйце Фаберже отговарял уклончиво: "Ваше Величество ще бъде доволен..."
В края на XIX век работилниците на Фаберже започнали да изработват яйца с механизми. В яйце, наречено "Момина сълза" (подарено от Николай II на съпругата му през 1898 г.), е скрит механизъм, който позволява при отварянето му да се появят три малки портрета на императора и неговите по-големи дъщери Олга и Татяна.
В друго яйце – "Коронационно", поднесено от Николай II на Александра Фьодоровна през 1897 г., била скрита карета, точно копие на онази, с която се е състояла коронацията в Москва. Моделът бил изпълнен от злато и емайл, от планински кристал били направени прозорците, дръжките на вратите се въртели, за да ги отворят и затворят. Цялото това великолепие било събрано в златно яйце с размер 12,7 см.
Не по-малко впечатляващо било яйцето "Транссибирската магистрала", което било точно копие на транссибирския експрес.
По поръчка на императорите Александър III и Николай II Карл Фаберже изготвил 50 уникални великденски яйца, работата по които продължила от 1885 до 1916 г.
Славният професионален път на Фаберже обаче скоро
щял да бъде неочаквано прекъснат
И в живота му да настъпи поредният обрат.
Карл Фаберже е роден на 30 май 1846 г. в Санкт Петербург. Неговите предци, някога живеещи във Франция и бивши убедени хугеноти, били прокудени от родината си от католика Луи XIV.
Четири години преди раждането на Карл, през 1842 г., неговият баща Густав Фаберже основал едноименна фирма. Когато Карл, най-големият от неговите синове, станал на 14 години, Густав и семейството му се прехвърлили в Дрезден. Именно там по настояване на баща си Карл се отправил на голямо пътешествие по Европа, за да се обучи в тънкостите на бижутерното дело.
Завършвайки колеж в Париж, той минава стаж в Лувъра и Версай, където изучава ювелирното изкуство на венецианците, саксонците и французите. След това се завръща в Санкт Петербург, където поема бизнеса на баща си. Карл се оказва и отличен бизнесмен, който превръща малката работилница на баща си в голямо предприятие с клонове в Москва, Киев, Одеса и Лондон.
Край на успешното развитие на фирмата слагат събитията от 1917 г. След революцията бижутерът емигрира в Германия, а след това се прехвърля в Швейцария, където умира през септември 1920 г. Болшевиките поели контрола върху фирмата му, която скоро фалирала.
Така
започва вторият живот на яйцата на Фаберже – емигрантският
Някои от собствениците им, които стават емигранти по силата на обстоятелствата, не искали да се разделят с тях за нищо на света. И не само защото през 20-те години на ХХ век стойността им не била особено висока, но и защото им напомняли за родината.
Дъщерята на императрица Мария Фьодоровна – Ксения Александрова, грижливо пазела великденското яйце "Орденът на Св. Георги", изработено през 1916 г. по поръчка на императора. То било продадено едва след смъртта ѝ. В същото време в Русия се конфискувало всичко, което имало и най-малкото отношение към царската фамилия. Голяма част от великденските яйца на Фаберже от дворците в Петербург се пазели в Оръжейната палата на Кремъл до 1922 г., а след това били предадени за разпродажба на антикварните пазари на Запад.
Един от първите купувачи станал американският бизнесмен Арманд Хамър, който след това препродал яйцата с огромна печалба в САЩ. Примерът му бил последван от англичанина Емануел Сноумън, който пък препродал придобивките си в Лондон.
През 1927 г. обаче директорът на Оръжейната палата Дмитрий Иванов се обърнал към съветското правителство с молба да предаде останалите в страната шедьоври на Фаберже за съхранение в Държавната съкровищница. Усилията му се увенчали с успех и били изпратени останалите 24 яйца. Но не за дълго.
След няколко години в СССР била създадена специална комисия по изземване и продажба на произведения на изкуството, тъй като правителството спешно се нуждаело от пари за индустриализацията. Сред списъка на подлежащите на продажба предмети попаднали и императорските яйца.
14 от тях били продадени по обидно занижени цени
Другите 10 останали в колекцията на Оръжейната палата. Това е и най-голямата колекция в света.
Втората по значимост колекция дълго време била собственост на американския медиен магнат Малкълм Форбс, който бил голям ценител на съкровищата на царското семейство. Той я събирал в продължение на няколко десетилетия и дори е вписан в "Книгата на рекордите на Гинес". В колекцията му влизат не само 180 различни изделия на знаменитата руска фирма, но и 15 великденски яйца, девет от които били императорски.
Наследниците му обаче не били така емоционално привързани към шедьоврите. След смъртта на Форбс през 1990 г. те започнали да ги разпродават. През пролетта на 2004 г. те обявили, че ще продадат на търг всички яйца на Фаберже. Малко преди аукциона в "Сотбис" обаче с тях се свързал руският милиардер Виктор Векселберг и изкупил цялата колекция. В момента тя е изложена в Патриаршеския дворец на Кремъл.
В различни музеи в други страни може да се видят още 18 яйца на Фаберже. Известно е, че още седем са собственост на частни колекционери. Шест се смятат за безвъзвратно изгубени.
