Сред позабравените в нашето съвремие видни личности е и това на Георги Яковлев Кирков (24 април 1848 – 14 април 1929). За него може смело да се твърди, че е сред пионерите, които поставят основите на модерните български административни и научни институции след Освобождението.
Кирков е роден в Плевен. Той е чичо на своя съименник – известния политик и оратор, лидер на Българската работническа социалдемократическа партия Георги Йорданов Кирков. Първоначално учи в родния си град. Средно образование получава в пансиона на Тодор Минков в Николаев (днешна Украйна). Студент е по физика и математика в Санкт Петербург. Ала поради тежкия климат се премества в Новоросийския университет в Одеса. Там завършва физико-математически науки (1876).
През следващите десетилетия Кирков за кратко е учител в гимназията на град Симферопол (днес в Украйна). Съставя учебник по аритметика. Завръща се в България по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Финансов съветник е на губернатора на София Пьотър Алабин и председател на Софийския окръжен съд. Народен представител в Учредителното събрание (1879), където участва в приемането на Търновската конституция и изработва оригинален ръкопис на основния закон. Кирков
написва първата биография на Васил Левски
Тази малка книжка е написана само за няколко часа през март 1882 г. От скромност не оставя името си върху ръкописа. Раздава го безплатно на ученици и граждани, а основната му цел е да помогне да се довърши построяването на занемарения паметник на Апостола в столицата. Има предположения, че той стои зад тази идея. Кирков е един от основателите на Физико-математическото дружество в България.
Възпитаникът на Новоросийския университет е дописен член, ковчежник и ревизор на Българското книжовно дружество. По-късно е и действителен член на Българската академия на науките (БАН). Той е пръв директор (1879-1880) на Публичната библиотека в София (днес Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий") и главен инспектор на Министерството на народното просвещение.
След абдикацията на княз Александър І (1886) напуска България за 3 години, като живее в Италия и Германия. Изучава модерни графични изкуства и тяхното практическо приложение. Неговата ерудиция е високо оценена и той е канен през 1890 г. в Генуа за директор на Хидрографската (морска) служба и през 1893 г. в Дрезден за шеф на Института за графически изкуства. Верен на патриотичните си принципи, Кирков отказва и двете предложения. Завръща се в родината и става първият началник на Военния картографски институт. Автор е на проекти за български банкноти от първата емисия и на първите български пощенски марки. За тези изяви е отличен на международна изложба в Антверпен, Белгия (1884).
Кирков е изявен полиглот. Ползва свободно писмено и говоримо руски, френски, немски, италиански, чешки, сръбски и румънски език. Той е популярен и с благотворителната си дейност. Дарява ценни чуждестранни издания по алгебра, физика, диференциално и интегрално смятане и др., които е използвал като студент, на Физико-математическото дружество. Две години преди смъртта си
завещава 300 000 лева на БАН
за образуване на фонд, който да носи името му и това на съпругата му Елена. Волята на дарителя е лихвите от фонда да се дават като възнаграждение на автори на изобретения. Част от сумата следва да се употреби за издаване на съчинението на Кирков, наречено "Начала геометрической алгебри".
Безспорно най-значимо място в професионалната кариера на Кирков заема неговият принос за създаването на Държавната печатница в София. Той е директор на учреждението от 1881 до 1887 г. и от 1903 до 1913 г. През лятото на 1880 г. е изпратен за кратко време на специализация по книгопечатане във Виена. Завръща се от столицата на Австро-Унгария заедно с първите майстори чужденци и с необходимите печатарски машини и материали. Последните са прекарани от пристанището на Лом до столицата през Балкана с биволски каруци по разкаляните пътища.
Всички трудности са преодолени и на 20 октомври 1880 г. Държавната печатница започва да работи. За директор е назначен Кирков, а предприятието се обслужва от 12 майстори и 30 работници. Първоначално се помещава в дъсчена барака, прилепена до сградата на Буюк джамия (днес там се намира Националният археологически музей и институт). Тук се поставят три скоропечатни преси, движени от една парна машина, една книгорезачка, един стереотипен апарат и богат избор от печатарски букви. Тържественото служебно откриване на Държавната печатница става на 25 януари 1881 г. в присъствието на княз Александър І, целия Министерски съвет и множество висши политици и общественици.
Още през началната година печатницата дава значителен чист приход от 114 000 лева в хазната. По думите на министър-председателя Петко Каравелов тя е "... Единственото учреждение в България, което е добре наредено и което допринася действителна полза". Скоростно нарастват и държавните поръчки. Бързият ръст на предприятието налага построяването на специално здание. Основният камък е положен от премиера Петко Каравелов на 14 май 1885 г. Изграждането започва веднага, а Кирков допринася много за построяването на първата монументална сграда на печатницата. Но настъпилите съдбоносни събития – съединението на Княжество България и Източна Румелия, и последвалата Сръбско-българска война са пречка за скорошното приключване на проекта на виенския архитект Фридрих Шванберг. Новата сграда е завършена през 1887 г., когато става и пренасянето на печатницата. Тя се намира на ул. "Московска" в центъра на столицата до храма "Св. Александър Невски". Няколко години по-късно в близост е издигнат паметникът на Васил Левски. Днес
там се помещава Националната галерия "Квадрат 500"
През следващото управление на Държавната печатница от Кирков тя продължава да се развива в положителна посока. Нараства административният и техническият личен състав, който достига 505 души. Те са в основата на първите професионални организации в страната. Това са Българското типографическо дружество и Централният работнически печатарски синдикат. Годишното производство на печатницата възлиза на десетки вагона различни видове преработена хартия. В нея се печата "Държавен вестник" и всички закони и правилници, пощенски марки и карти, облигации, художествени албуми, канцеларски книжа и др.
Войните за национално обединение спират за известно време възхода на Държавната печатница. През 1913 г. Кирков е освободен от поста и се оттегля от всякакви професионални и обществени ангажименти. Остава да живее в столицата. Умира броени дни преди да навърши 81 години. Погребан е в Софийските гробища, а на него е посветен паметен материал в Летопис на БАН.
