Йосиф Ковачев (1839-1898) заема видно място сред българските възрожденски дейци и създателите на новата българска държава.
Той е роден в град Щип (днес в република Северна Македония), където получава начално образование. Твърде млад се ориентира към преподавателската практика. Става учител в село Гиляне, Скопско. През 1863 г. завършва Духовната семинария в Белград, но амбициите му не спират. С финансовата подкрепа на Одеското българско настоятелство учи и се дипломира в Киевската духовна семинария. Завръща се в родината и става главен учител в Габрово, където прилага класноурочната организация на преподаване. Между другите нововъведения на Ковачев в училището са
гимнастическите упражнения на децата в училищния двор.
При него започват да идват и други учители, за да усвояват практическите му умения. Преподавателските му изяви в Габрово предизвикват вниманието на турските власти. Управителят на областта му разпорежда веднага да напусне града.
Ковачев се завръща в Щип. Развива разностранна педагогическа и културно-просветна дейност. Открива неделно училище, изнася беседи, води курсове по търговско счетоводство. Основава първото Мъжко педагогическо училище. Издава няколко свои творения свързани с учителската професия. Това са книгата му "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи", "Буквар по нагледната и гласна метода", "Български буквар по звучната метода на народните школи" и "Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода". В средата на 70-те години на ХІХ век Ковачев лансира идеята
за основа на българския книжовен език да бъде взет "шопският диалект".
В аргументите му изпъква мнението, че той е най-чист по отношение на чужди влияния и е най-разбираем.
След Освобождението през 1878 г. се поставя началото на формирането на гражданското управление в Княжество България. Ковачев заема поста училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за депутат в Учредителното народно събрание и взема участие в окончателното редактиране на Търновската конституция. Година по-късно е народен представител в Първото ОНС. Назначен е за главен секретар на Министерството на вътрешните работи, избран е за член на Държавния съвет. През 1883 г. е включен в Техническата комисия по построяване на железопътната линия Цариброд-Вакарел.
Ковачев не престава да работи за своя роден край Македония. На втория конгрес на Върховния македонски комитет (декември 1895) е избран за подпредседател на организацията, а през 1897 г. е негов председател. Включва се в разработването на проект за реформи в Османската империя. В него се предлагат промени в административно отношение и приемането на българския език за официален. Малко повече от година (октомври 1886-ноември 1887)
ръководи общинските дела на София.
Ковачев е назначен за председател на седемчленната общинска комисия и се третира като кмет. Той дава позитивни насоки за развитието на столичния град. Ето по-важните от тях.
Основната дейност е насочена към благоустройството на града. Откриват се нови улици. Други се ремонтират и се поставят тротоарни плочи. Специално внимание се обръща на Градската минералната баня. С протокол се констатира, че нейните помещения са в трагично състояние. Общото заключение е, че е необходимо изграждането на нова сграда. Но дотогава следва да се извърши основен ремонт на съществуващата част. Построяват се по една чешма на ул. "Богомилска", на ул. "Славянска" и на бул. "Княз Дондуков". Оформят се централните площади "Света Неделя", "Бански" и "Александровски". За коледните празници през 1886 г. се раздават на бедните столичани по 3 лева на семейство. Построяват се нови канали, а стари се ремонтират. През март 1887 г. Общинската комисия разрешава на Йордан Калпакчиев да произвежда тухли от земята в градската нива в местността "Кюлюците" (тя се е намирала приблизително в карето между бул. "Княз Дондуков", ул. "Будапеща", бул. "Сливница" и бул. "Данаил Николаев"). Общата ѝ площ е 10 000 кв. метра и дълбочина 1 метър. Той построява тухларната фабрика "Работник", в която ежегодно се изработват над 3 милиона тухли. В местността "Куру-баглар" (днес "Лозенец") е изкопана голяма яма, в която се изхвърлят нечистотиите от клозетите в София. За целта се използват само 6 конски каруци. Предвижда се да се закупят още 5 дървени коли и 6 коня.
Несъмнено в просветната кариера на Йосиф Ковачев водещо място заема академичната му дейност. Той с голяма ревност действа във Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1888 г. до края на живота си е извънреден преподавал по педагогика в Историко-филологическия факултет. Избран е за доцент и известно време ръководи катедрата по философия и педагогика. От 1884 г. е дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
През юни 1898 г., месеци преди да напусне този свят, той прави завещание. Определя съпругата си Екатерина за универсален наследник. Разпорежда да ползва приходите от имуществото му и да създаде фонд "Екатерина-Йосиф" при Висшето училище в София. Управлението се поверява на Историко-филологическия факултет. От лихвите всяка година след конкурс да се връчват награди за трудове в сферата на образованието. Освен това се определя стипендия предназначена за студент, който се е дипломирал във Висшето училище, за да специализира в чужбина славянска филология и педагогика. Със същото завещание Ковачев дарява личната си библиотека на Българската гимназия в Солун или на Българската духовна семинария в Цариград, там където след преценка на специалисти тя би била най-полезна. В следващите десетилетия капиталът на фонда нараства значително. През 1927 г. Екатерина Ковачева продава къщата си на ул. "Солунска" и включва нови 200 000 лева, а през 1951 г. финансовите средства са над 380 000 лева. Година по-късно обаче капиталът е включен в държавния бюджет и фондът престава да съществува.
