Когато се споменава името на Георги Губиделников (1859-1938), традиционно то се свързва с банковото дело в България. Но в битието му се открояват и други интересни изяви.
Губиделников е роден в Котел. Завършва Френския католически колеж в Цариград. След това се дипломира като юрист в Новорусийския университет в Одеса. През 1883 г. се завръща в новоосвободена България и веднага започва да се подвизава на прокурорското поприще. Работи във Варна, Шумен, Търново. Накрая е преместен в Русе, където е назначен за зам.-председател на окръжния съд.
Губиделников се включва и в политическия живот. Той е сред видните представители на Народната партия. Заради антиправителствените си пристрастия е уволнен от заемания пост. Отдава се на свободна адвокатска практика. След метежа на русофилите на 19 февруари 1887 г. е арестуван и интерниран за 6 месеца в Елена. Заедно с лидерите на Народната партия Константин Стоилов, Михаил Маджаров, Теодор Теодоров и Стефан Бобчев през 1894 г. основават партийния печатен орган вестник "Мир". Губиделников го финансира със собствени средства.
Най-впечатляващите прояви в политическата кариера на Губиделников идват след падането на Стефан Стамболов (1896). Организира манифестация в Русе, на която го обявява за тиранин и настоява за възмездие в памет на загиналите офицери русофили. След това става кмет на дунавския град. После е депутат и подпредседател на ІХ Обикновено народно събрание (1896-1898). По-късно е народен представител в ХV и ХVІІІ ОНС (1911-1913, 1919-1920). Всички очакват, че ще продължи скоростно да се изкачва към върховете на държавната власт. Ала той
поема изненадващо в съвсем друга посока.
Впуска се с мащабни прийоми в осигуряването на солиден финансов капитал.
В началото на 1895 г. Георги Губиделников пристъпва към създаването на своя банка. Води оживени консултации с Иван Евстр. Гешов, който му поднася благословията си. Княз Фердинанд І също е запознат с начинанието и дава своята протекция. В следващите години Губиделников и монарха са в близки отношения. Така се стига до възникването на Българска търговска банка. В началото председател на управителния съвет е Иван Буров (брат на Атанас Буров), но от 1905 г. до смъртта си през 1938 г. Губиделников е главен директор. Той ръководи и дъщерните й дружества "Бъдеще", "Адрес", "Бяло море" и др. По своя статут банката представлява акционерно дружество със 7.5 милиона златни лева внесен капитал и 2.75 милиона лева златен резерв. През 1929 г. общият ѝ кредит достига 100 милиона лева. Тя се помещава и функционира в емблематична сграда в София на площад "Гарибалди". Разполага с клонове в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Търново, Стара Загора, Габрово и други градове. Същевременно Губиделников и Атанас Буров са съдружници и в застрахователното дружество "България".
Въпреки огромните си финансови възможности Губиделников
не остава чужд и на участия в политически интриги и скандали.
Той е едно от главните действащи лица в нашумялата Деклозиерова афера. През 1915 г. българските селяни прибират най-добрата в последните години хлебна реколта. Съглашението решава да я изкупи и по този начин да дестабилизира кабинета на д-р Васил Радославов и да попречи за влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. В далаверата са включени популярни политици и финансисти - Никола Генадиев, Марко Турлаков, Георги Губиделников и Иван Буров. Франция създава в София частно търговско предприятие, което е оглавявано от Фернан дьо Клозиер. Чрез посредници той плаща до 25% над пазарната цена, а те получават солидни комисиони. Ала на 10 септември 1915 г. е обявена общата мобилизация и скоро аферата става обществена публичност. Властите предприемат обиски, арести и разпити. Сред задържаните е и Губиделников. Година по-късно е даден ход и на съдебно дело, което предизвиква недоволство сред гражданството. Обвиняемите получават различни присъди от 10 и 8 години зад решетките. Но Губиделников и Буров са оправдани.
През годините на своя финансов възход Георги Губиделников
изпъква с дарителските си дела.
През 1896 г. кметът на Русе създава комитет, който да подпомогне изграждането на "Доходно здание". Сред членовете му е и Губиделников, който дарява значителна сума. Днес това е сградата на театъра. През 1920 г. председателят на Управителния съвет на Българската търговска банка Иван Буров с писмо до председателя на Българската академия на науките съобщава за дарение от 100 000 лева за образуване на фонд на името на Георги Губиделников. Волята на дарителите е лихвите от фонда да се употребяват за издаване и награждаване на съчинения по търговия, промишленост и земеделие. В 1931 г. със свое дарение финансистът организира още 4 благотворителни фонда. Те са узаконени с протокол и се управляват от Светия синод. Съответно носят имената на неговите родители "Ана и Гено Поклонник", на съпругата "Станка Губиделникова" и на двама от рано починалите му синове "Ангелчо Губиделников" и "Христо Губиделников". В официално писмо банкерът подробно излага своите изисквания относно изразходването на годишните приходи. Той определя сумата, която да се дава за подпомагане на бедни, трудолюбиви ученици от духовните училища. Друга част от лихвите да се изразходва за панихида на родителите му и за социални помощи. За закупуване на облекло и обуща за бедните ученици от началните училища в Русе през Коледните и Великденските празници. От фондовете ежегодно се отпускат помощи за бедни хора в размер на 17 500 - 19 000 лева. Те съществуват до 1952 г., когато паричните средства са конфискувани в полза на държавата. Непосредствено след смъртта на Георги Губиделников наследниците му в знак на уважение към неговата памет правят дарение през ноември 1938 г. в размер на 200 000 лева. С него се образува фонд "Поклонник Георги Губиделников". Годишните приходи се изразходват в подкрепа на бедняци и безпризорни.
Дейността на стария Георги Губиделников е продължена от синовете му Георги, Тодор и Стефан. Георги завършва право във Франция и е главен директор на Българската търговска банка след кончината на баща си. Тодор ръководи минното предприятие "Бъдеще" и електродобивната мрежа "Адрее". Стефан създава няколко промишлени центъра, един от които е фабрика "Верила" в село Равно поле, Софийско.
