В края на ХІХ и началото на ХХ век усилията на политическите сили в България и на монарха - княз/цар Фердинанд, са насочени към изграждането на модерна армия. Тя се развива с ускорени темпове и придобива мащабни измерения. Тогава един английски журналист нарича нашата войска "най-страховитата бойна машина на Европа". Създават се нови подразделения, оформя се елитен офицерски корпус. Водещо място в него заема генерал Стефан Стефанов Славчев (1869-1965).
Той е роден в Търново. Завършва реална гимназия в родния си град. През 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Три години по-късно се дипломира със званието подпоручик. Втори е по успех сред 212 възпитаници. Зачислен е като младши офицер в Първа батарея на Пети артилерийски полк в Шумен. На 2 август 1892 г. е повишен в чин поручик. В началото на следващата година е назначен за старши офицер в Четвърта батарея. Преценява, че не е достатъчно подготвен за строевата артилерийска служба и желае да продължи професионалното си обучение. Започва активна самоподготовка за участие в конкурсен изпит за следване в чуждестранно висше учебно заведение. Кандидатства и е приет в артилерийската инженерна апликационна академия в Торино, Италия. Приключва успешно учебните си занимания през 1896 г.
В следващите години Стефан Славчев е последователно произведен в капитан - 1899 г., майор - 1901 г., подполковник - 1911 г., полковник - 1914 г. и генерал-майор - 1917 г. През 1897-1898 г. служи в Софийския артилерийски арсенал, а след това е преместен в Артилерийската инспекция. Заема длъжността инструктор и преподавател по артилерия във Военното училище. Умело приспособява и прилага наученото в Торино. Армейското командване възлага на Славчев и други задачи. През 1901 г. той е командирован във Франция, където се провеждат показни маневри. След завръщането си в родината изнася беседи за предимствата, устройството и организацията на френската скорострелна полска артилерия. По този начин успява да заинтересова отговорни военни лица за закупуването и въвеждането на въоръжение в българската армия на модерна артилерийска материална част. Три години по-късно Славчев отново е изпратен във Франция, за да контролира изпълнението на българските поръчки във френските военни заводи. Тук престоява две години и практикува артилерийското дело. През 1906 г. като командир на батарея в Четвърти артилерийски полк участва в първите показни стрелби със скоростни полски батареи в Стара Загора и Казанлък. След това е назначен за помощник на началника на техническото отделение в Артилерийската инспекция и помощник-командир на Софийския крепостен батальон. Два пъти през 1907-1909 г. е командирован в Германия за приемане на бездимен барут за пехотните патрони и бойни припаси за полските и планинските скорострелни оръдия. И още нещо любопитно. Стефан Славчев владее прилично четири езика - италиански, немски, френски и английски.
Воинските качества на генерал Славчев получават нови измерения по време на войните за национално обединение (1912-1918). Участва в Балканската война като командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията на Трета армия. Отличава се при атаката, обсадата и превземането на Одринската крепост. Под негов контрол там са разположени 78 обсадни оръдия.
Той конструира универсален снаряд (шрапнел-граната),
с който се обстрелват казармите в Одрин и укрепленията във фортовия пояс. Прилага редица новости - централизирано управление на огъня, масиран и съсредоточен обстрел, огневи валяк. По този начин се включва сред новаторите в използването на тези методи в артилерията. В своя статия след Балканската война Стефан Славчев оценява победата при Одрин със следната констатация: "Ако нашите батареи не се бяха така солидно окопали, едва ли биха могли тъй бързо да вземат надмощие над турските..."
В Междусъюзническата война организира отбраната в артилерийското отношение на нашите позиции при Сливница. През първите три месеца от включването на България в Първата световна война Славчев изпълнява длъжността командир на тежката артилерийска бригада в Първа армия, която взема участие в боевете при Пирот и Ниш. След това е прикомандирован в Щаба на Действащата армия в Кюстендил като началник на артилерията. При демобилизацията на българската армия след войната през октомври 1918 г. е назначен за помощник на инспектора на артилерията. За проявените доблестни изяви генерал Славчев
става кавалер на множество военни и граждански ордени -
"За храброст", ІV степен, "Свети Александър", ІV степен, "За военна заслуга" и др.
След претърпяната втора национална катастрофа в битието и кариерата на генерала настъпва рязка промяна. На 19 август 1919 г. той е уволнен от армията и е зачислен в запаса. Месеци по-късно започва преподавателска работа във Военното училище и във Военната академия, която продължава дълги години напред. Основно чете лекции по артилерия. Активно се занимава с научна дейност. Автор е на книги и учебници в техническата и тактическата област на артилерийското дело. Сред тях се открояват: "Поуки за артилерията от войната 1915-1918", "Действителност на стрелбата и управлението на огъня в дивизионната артилерия (полската и планинската)", "Качества и устройства на съвременното артилерийско оръжие", "Учебник по артилерия", "Употребяване на артилерията при атаката и отбраната на предварително укрепена позиция", "Устройство на пехотното оръдие" и др. В статията "Причина на причините" анализира действията на българската армия през Балканската война и неоправданото бездействие да се преследва противника. За своето творчество е удостоен със званието професор по артилерия.
