Сред българските родове, които оставят трайни следи в новата ни история се нарежда и фамилията Белковски. Техният принос за развитието на държавата ни прави впечатление и до днес.
Бащата Илия поп Киряков Белковски е роден през 1847 г. в село Устово, Смолянско. Според други сведения - в село Карлуково (днес Славейно), Смолянска област. Той се формира като високообразован за времето си българин. Завършва през 1871 г. с отлична диплома българското класно училище в Пловдив. Владее руски, френски, турски и гръцки език. Оформя се като възрожденски и просветен деец. Отдава се на учителската професия в Троян. По негова инициатива започва изграждането на нова училищна сграда и създаване на девическо училище в града. Успоредно с това се включва в националноосвободителното движение. Илия Белковски е в приятелски отношения с Васил Левски и участва в Троянския революционен комитет. След трагичния край на организацията се завръща в Устово, а по-късно отива да живее в Станимака (днес Асеновград). И на двете места продължава преподавателската си дейност.
След Освобождението през 1878 г. се преселва в София. Включва се в политическия живот. Членува в Демократическата партия. През 1880 г. е назначен на работа в новосъздадената Държавна печатница. Заема длъжността администратор и дава своя принос за техническото оборудване на предприятието. Дълго време (1883-1898) е помощник кмет на Столична община. Взема участие при решаване на ключови проблеми в благоустрояването на София и подобряване бита на населението. Паралелно се развива и в преводаческата сфера. Превежда от гръцки език Платон и Плутарх, а от френски - философски трудове. Активно се ангажира в пчеларската гилдия. Председател е на Пчеларското дружество в България и редактор на списание "Пчела". Илия Белковски е
един от организаторите на първата пчеларска изложба в София през 1903 г.
Съпругата на Илия Белковски - Данка Хитрова, ражда трима сина - Богдан, Асен и Станчо. Най-големият Богдан Белковски (1876-1952) е роден в Устово. Завършва Кадетската гимназия в София. След това се дипломира в Михайловската артилерийска академия в Петербург (1907). Завръща се в България и последователно служи в Софийския крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал и Главната артилерийска работилница. Достига до армейското звание полковник и дава своя принос за развитието на родната артилерия. През 1915 г.
изработва прибор за управление на огъня от артилерийските оръдия,
който е въведен в българската армия три години по-късно. Богдан Белковски има и други изобретения, някои от които са патентовани в чужбина и се използват в местните войскови части. От 1930 до 1940 г. е директор на арсенала в Казанлък. След 9 септември 1944 г. ръководи организацията "Сиво злато", чиято дейност е посветена на обезвреждането на взривни материали. Богдан Белковски е автор на специализиране трудове по пиротехника и балистика.
В съвсем друга посока се развива жизненият път на втория син Асен Белковски (1879-1957). Той е известен живописец и реставратор. Роден е в Станимака. Учи в Държавното рисувално училище при Иван Мърквичка (1896-1899). Продължава образованието си в Художествената школа в Казан и Петербурската художествена академия. Това е причина в неговото творчество да се чувства влиянието на руските передвижници. В същото време специализира в Мюнхен и Париж. Още по време на следването си създава много пейзажи, които остават в Русия. След завръщането си в България е учител и художник-реставратор. Впечатлява културната общественост с реставрирането на паметници на изобразителното изкуство - икони и стенописи.
Участва в изписването на храм-паметника "Свети Александър Невски".
По време на Балканската и Първата световна война Асен Белковски е мобилизиран като военен художник. През 1919 г. става член-съосновател на дружеството "Родно изкуство". Работи основно в рамките на пейзажа и портретния жанр. Популярен е с творенията си в малък формат. През 1920 г. организира първата си и единствена самостоятелна изложба. Представя 130 платна, рисувани в България и в Европа. В следващите години изявите му продължават. Участва в много международни изложби в Рим, Белград, Виена, Будапеща, Прага и други европейски столици. Открояват се рисунките му "Чешма в парка край Евксиноград", "Дъждовен ден", "Планински пейзаж", "Лято", "Зима" и др. Освен с живопис и реставрационна дейност Асен се занимава с художествена критика, пише любовна и съзерцателна лирика, превежда японски и английски поети.
Значими са постиженията и на най-малкия представител на фамилията - Станчо Белковски (1891-1962). Той е роден в София. През 1910 г. започва да учи архитектура във Висшето техническо училище в Берлин. Прекъсва обучението си по време на войните за национално обединение (1912-1918). Мобилизиран е и се сражава по фронтовете. Отличен е с ордени за храброст. Дипломира се през 1920 г. Работи самостоятелно, но често реализира проекти съвместно с известните архитекти Иван Васильов и Иван Данчов. Преподава във Висшето техническо училище, декан на Архитектурния факултет и пръв ректор на учебното заведение. Член-кореспондент на Българската академия на науките. Директор на Института по градоустройство и архитектура при академията. Загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.
Станчо Белковски е
едно от големите имена в родната архитектура.
Създател е на повече от 25 емблематични обществени и жилищни постройки в София и други градове. В столицата най-известни са сградата на Алианс Франсез на пл. "Славейков", архитектурният комплекс "България" (хотел, ресторант, сладкарница, концертна зала), Телефонната палата, Студентския дом с кинотеатър на пл. "Народно събрание", Фондовата борса на пл. "Гарибалди", къщата на Анджело Куюмджийски (днес резиденция на американския посланик на ул. "Велико Търново"), къщата на Георги Семерджиев на ул. "Оборище", хижите "Алеко" и "Тинтява" на Витоша и др. По негови проекти се изграждат миньорският жилищен комплекс "Твърди ливади" в Перник и Телеграфо-пощенската палата във Велико Търново. Станчо Белковски печели призова награда на първия в България градоустройствен конкурс. Разработва програма за внедряване на нови методи и конструкции в строителството.
