2 август 1944 г., сряда
Хр. Попов пише, че факултетният съвет, заседавал на 28 и 29 юли в Княжено, ще заседава отново в Ловеч на 9 август. Министерството още не било съобщило на дирекцията за чужди езици в Ловеч, че Dawes Hall се отстъпва на Висшето Техническо училище... Турция скъсва дипломатическите си връзки с Германия. Тя отива към намеса, но чака Германия да бъде повалена.
9 август, сряда
Тревога в 9 ч., въпреки това факулт. съвет в Dawes Hall... Факултетен съвет au complet, присъства и Белковски, състави се учебният план... При Несторов, директора на мъжката гимназия – физическият кабинет свободен от 11 до 15 часа. Салон за гимнастика – може да се използва, но да се действа пред министерството – физическото възпитание да става на открито при хубаво време или в салона за пеене. Има възможност да се вземат две стаи, в които са складирани кревати на военната болница. При кмета Иванчев: за жилища на професорите наема ще определи сам той. У Симеон Наневи. Показаха ни две стаи, има баня и клозет! Ще се погрижат да ни намерят още едно легло. Излязохме сватове с г-жа Нанева.
8 септември, петък
Изготви се протоколът на подкомисията и на Нарочната комисия. Броят на студентите за приемане [установен?] на 143: 70 по строително инженерство, 50 по архитектура и 23 земемери... Много новини! България обяви на 8 септември война на Германия. Манифест на маршал Толбухин, командирът на украинските войски в Добруджа. На вечеря у Наневи. Маршируване на войници по улицата, пеейки: да се бием...! Но с панталони до коленете, някои с дървени чехли! Вървят в такт, дървените обуща тракат. Бедните войници искат да се бият, но с кого?
Тези трескави събития от есента на 1944 г. описва в дневника си Юрдан Данчов - първият ректор на Висшето техническо училище в София. Открито след десетилетия забавяне, с цената на много усилия и спорове, Висшето техническо училище поставя през 1942 г. началото на образованието в сферата на архитектурата и техническите науки у нас. От него тръгват два университета – Техническият университет и Университетът за архитектура, строителство и геодезия, а после и останалите основни технически училища.
УАСГ тази година отбеляза 80 години от основаването си и от първия прием на студенти в строително-архитектурния факултет. ТУ-София ще празнува кръгла годишнина по-късно, защото учебните занятия в машинно-технологическия факултет започват през 1945 г.
Създаването на ново висше училище насред война е било тежко начинание, но тричленната Нарочна комисия за структурирането му успяла да се справи с всички трудности – и с липсата на помещения, и с избора на преподаватели насред война, и с приема на студенти. Много голяма заслуга за това има инж. Юрдан Данчов – един от стратезите на железопътната политика в България. Данчов се бори за създаване на отделно висше техническо училище години наред – от 1903 г., а усилията му дават резултат едва през 1941 г., когато е поканен от министър-председателя Богдан Филов със задачата да оглави комисия по създаването на новото учебно заведение.
Едно завещание и много тълкувания
Когато през 1882 г. Евлоги Георгиев пише знаменитото си завещание, оставяйки космическата сума от 6 млн. франка на Иван Евстатиев Гешов за закупуване на имот и създаване на висше училище, надали някой е очаквал то да доведе до тежки съдебни дела, противоречиви тълкувания и отлагане с години на волята на дарителя. Споровете около завещанието са известни. За тях Юрдан Данчов разказва подробно в дневника си.
Частта, посветена на създаването на Висшето техническо училище, е прехвърлена на машинописен текст от 42 страници и може да бъде открита в личния фонд на Данчов в Централен държавен архив. Дневникът бе издирен за 80-ата годишнината на УАСГ от зам.-декана по научната и международна та дейност на Хидротехническия факултет доц. Венци Божков и е много интересен синтез за дебатите около развитието на висшето образование в тези първи години на българската държава.
"Пестил съм с брата си само от едно желание, за да може и той да участва за преуспяване и величие на отечеството ни", пише Евлоги Георгиев. В завещанието изрично се посочва, че в новото висше училище следва да се преподават преимуществено дисциплини от положителните науки с приложение към индустрията.
Волята на Евлоги Георгиев се разминава по това време с нуждите на държавата, разказва Данчов.
"По онова време вниманието на управляващите било насочено предимно за създаване на средни училища (на гимназии) по програми на чужди средни училища за подготовка на студенти за университетите... Висшето училище за подготовка на учители за гимназиите се открива с два отдела през 1888 г. По-късно към тия два отдела се прибавя трети – юридически. Нужни са били на първо място образовани учители и юристи за училищата, администрацията и съдилищата и вниманието на правителството е било насочено към тази грижа", разказва в дневника си Данчов.
Този разказ на практика пресъздава началото на Софийския университет. През 1898 г. Ефорията за изпълнение на завещанието, председателствана от министъра на образованието Иван Вазов, решава, че с преустройството на създаденото висше училище в университет – СУ, ще изпълни волята на дарителя, като към университета ще бъдат създадени две-три катедри и по положителни науки.
Това компромисно решение не се приема от специалистите, сред които и Данчов, които продължават да считат, че целите на един университет се различават значително от тези на едно висше техническо училище, което е тясно свързано с практиката. Така през 1904 г. Българското архитектурно-инженерно дружество, част от което е и Данчов, започва битка за създаване на отделно Висше техническо училище.
Начело на тази битка стои Христо Пулев, един от изпълнителите на завещанието на Евлоги Георгиев, а първата важна развръзка по нея идва през 1911 г., когато екипът взема категорично решение, че волята на Георгиев е била за създаване на висше техническо училище. По това време сумата е набъбнала на 15 млн. лв. и парите са стигали и за университета, и за техническото училище, и за библиотеката.
Споровете обаче не спират до 1914 г., а през 1915 г. България влиза в Първата световна война. Резултатът за завещанието е печално известен – сумата се обезценява от 30 млн. златни франка на 30 млн. книжни лева. "С това завещанието спря да е интересно", обобщава Данчов.
Крамолите около завета на Евлоги Георгиев не правят чест на научното съсловие по това време, категоричен е Юрдан Данчов. Ако не бяха те, България щеше да се сдобие с висше техническо училище още през 1911 г. Това се случи едва през 1941 г. с приемането на закона за основаването на самостоятелно висше училище с два факултета – строителен и машинно-технически, разказва Данчов.
545 кандидати за 100 места се явяват на първите приемни изпити
545 кандидати за 100 места, разделени поравно – между факултетите за строителство и за земемерство. Такава е равносметката за първата кампания за прием на студенти в новото висше техническо училище. Интересът е изключително голям, което води и до много висок приемен успех на първия випуск. Приети са само кандидати с отличен и много добър успех, като минималният бал за прием е 5,20, а за следващата втора учебна година заради големия интерес са въведени и приемни изпити.
Поради липсата на сграда първата учебна година на новото висше училище – зимният семестър на 1942/1943 г., започва само за строители и земемери. Приемът на първите архитекти е отложен за следващата учебна година.
Намирането на сграда се оказва една от най-сложните задачи, като е предвидено за новото висше училище да се изгради специална сграда в Слатински редут. В очакване това да стане първите факултети са настанени в недостроена сграда в двора на средното техническо училище на бул. "Драган Цанков" в столицата. И сега част от сградата на УАСГ е на същото място.
Първа спешна задача е и наемането на първите преподаватели. "По мое настояване министър Филов, който управляваше министерството на народното просвещение, се съгласи новоназначените редовни преподаватели да се командироват за една година в чужди технически училища, за да се запознаят с програмите и методите им на обучение и да подготвят първите им лекции. По този начин първите избрани редовни преподаватели бяха изпратени в Швейцария и Германия предварително за една година, за да се специализират", разказва Данчов.
Изборът на преподаватели обаче не минава гладко, като това е едно от сериозните главоболия за Данчов като временен ректор. По закон изборът на преподаватели става от 7-членни комисии, като наред с редовните доценти е предвидено да може да се назначават и частни. Тази възможност е преценена като много ценна от Нарочната комисия, защото така може да бъдат привлечени хора с ценен практически опит.
По този начин във висшето училище са привлечени да четат лекции хора като кмета на София инж. Иван Иванов – по предмета "Големи водни строежи и язовири", юриста Сокеров, зам.-кмет по строителството, началника на техническото отделение при дирекцията на водните съобщения инж. Минков – за предмета "Пристанищни строежи и фундиране". Изборът на хора от практиката обаче се посреща на нож от някои от професорите.
"Частните доценти са почетни преподаватели, те са временни и не могат да пречат никому да ги използва както намери за добре или изобщо да не ги използва. Такива изпитани специалисти внасят практически дух в обучението на студентите... И днес още не мога да си обясня страстта, с която някои професори (трима) влезнаха в противодействие, като че ли се отнасяше за техните права или престиж, или бъдеще", пише по този повод Данчов.
С нуждата от назначаване и на помощен персонал като секретари и т. н., както и с овластяването на новите факултети започват и вътрешни крамоли, политически натиск, интриги, става ясно от дневника на Данчов.
Войната мести преподавателите в Ловеч
Въздушните удари върху София от 10 януари 1944 г. прекъсват учебните занятия в началото на втората учебна година.
"Настъпи голяма суматоха и масово евакуиране на изплашеното градско население. Цели кервани изселващи се се движеха по улиците към ж.п. гари и близките села с колички, натоварени с багаж и деца – някои бяха използвали железната мрежа на креватите си за превозно средство. Сред тази тъжна картина на 12 януари обиколих училището, но то бе затворено. Преки нападения върху сградата му нямаше, но паднали наблизо около радиопредавателния институт бомби бяха нанесли чувствителни повреди... В министерство на Народното просвещение не намерих никого – то бе в безпорядък, без персонал. Не намерих министъра да му се обадя, защото ние с жена ми бяхме решили да напуснем София и да се евакуираме в Сливен. У дома беше невъзможно да се живее. Изморихме се от тревоги, а жена ми си изгуби съвършено съня", пише Данчов.
Следват тежките военни месеци, в които към Данчов се предявяват постоянни изисквания – за опазване на имуществото на училището, за местене в София, за уреждане на купища висящи въпроси. По това време Данчов е на 73 години, като през цялото време изпълнява почетна, неплатена длъжност в Нарочната комисия.
"Очаквайки приемането на оставката ми, аз напуснах София и се завърнах в Сливен, но там не бях спокоен: гризеше ме съвестта, че училището бе оставено без ръководство", пише отдалият живота си на тази мисия Данчов.
В дневника му от това време са събрани много интересни свидетелства – и за войната, и за идването на новата власт, като Данчов категорично отказва да се отрече от биографията си, разказва Николай Поппетров в публикацията "Из дневника на инженер Юрдан Данчов (1944-1945 г.)". Някои от наблюденията му след толкова години активен живот са изпълнени с горчивина. И много го тревожи политическата немощ.
Както самият Данчов пише на 17 септември 1944 г., неделя: "Има повече у здравомислещия селянин. Интелигенцията се пристрастява, суетна и кариеристична. Не вижда реалното, опива се с илюзии. Цялото ни внимание е погълнато от вътрешното положение, но ний сме във война, у нас са съветски войски! Суета, перчене, фразеология, освобождават народ, който не е бил в робство, болшинството на който гледа безучастно на играта."
