Съдбата на семейство Кандеви е малко позната на съвременните поколения. Но дейността им, спомогнала за развитието най-вече на образованието у нас, заслужава да бъде запомнена.

Ламби Кандьов Станчев е роден на 14 февруари 1879 г. в Свищов. През есента на същата година баща му се разорява и със семейството се отправя да търси препитание в Ловеч. Ламби завършва с отличие местното класно школо. Получава стипендия, за да учи в Ломското педагогическо училище. Дипломира се през учебната 1894/1895 г. След това става учител последователно в селата Угърчин и Александрово, Ловешко. После се мести в плевенския край - селата Махалата (днес град Пелово), Горен и Долен Дъбник. Влиза в контакти с лидери на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и през 1900 г. става член на формацията. След разцеплението през 1903 г. Ламби остава в крилото на тесните социалисти.

Той е сред основателите на Учителската социалдемократическа организация (УСДО) и лидер на плевенската й структура. Изнася доклад на Първия конгрес на новата институция в началото на юли 1906 г. в София. Избран е за член на Управителния съвет. Участва в списването на печатния орган на УСДО вестник "Учителска искра".

В края на юли 1906 г., по време на Тринадесетия конгрес на БРСДП (тесни социалисти) в Сливен 

Ламби среща Райна Михайлова, също делегат

Тя е родена на 15 ноември 1882 г. в Стара Загора. Завършва девическата гимназия в града, получава учителска правоспособност и веднага навлиза в преподавателската област. Член е на БРСДП (т.с.) и става активна деятелка на социалдемократическото женско движение. Съратничка е на Вела Благоева, Тина Киркова и Ана Маймункова.

До края на годината двамата си разменят десетки писма. На 10 януари 1907 г. на първа страница на в. "Учителска искра" се появява кратко съобщение: "Райна Михайлова и Ламби Кандев - сгодени". Бракът е сключен на 1 юни 1907 г. През следващите години те стават родители на три дъщери - Дора, Венета и Лилия.

На третия конгрес на УСДО през 1908 г. Кандев е избран за неин секретар и остава на тази длъжност до 1923 г. Ангажиментите му го принуждават да напусне учителската професия, но остава близо до проблемите на педагогическата наука. Участва в разработването на просветната програма на БРСДП (т.с.). През 1911 г. е избран за редактор на в. "Учителска искра". Идва със семейството си в София и изцяло се отдава на журналистическа и организационна работа.

По време на войните за национално обединение Кандев е мобилизиран. Служи във Военната болница в София като домакин. През 1912 г. възглавява новосъздадения Съюз на работническата социалдемократическа младеж, а след края на Първата световна война е секретар на Българския комунистически младежки съюз (1919-1920). Продължава и мащабната му дейност на просветното поприще. През 1915 г. е избран за член на Софийското градско училищно настоятелство (СГУН), което е подведомствено на Столичната община. В обстойна декларация той излага

най-важните насоки в развитието на училищното дело в София

Ламби Кандев обръща специално внимание на прилагането на принципа за задължителното и безплатно образование. В следващите години неговите предложения се разглеждат на заседания на СГУН.

След края на Първата световна война Кандев е избран за народен представител в ХІХ Обикновено народно събрание (1919-1921) от листата на БРСДП (т.с.). Член е и на Столичния общински съвет. Публикува над 400 студии, брошури и статии. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. като пратеник на Централния комитет на партията в провинцията. Арестуван е на 12 септември и престоява в следствения арест до ноември, след което е освободен.

Семейство Кандеви става жертва на репресиите след атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. Въпреки предупрежденията Ламби не се укрива с мотива, че не може да остави жена си сама с трите им деца. Той е арестуван вечерта и откаран в Дирекцията на полицията. Три дни по-късно след жестоки инквизиции е убит.

Същият ден, на 18 април, е задържана и Райна Кандева. Тя е откарана първоначално в училище "Константин Фотинов". После е преместена в Шести полицейски участък, а сетне под строг конвой е интернирана в родния Стара Загора. Едва през октомври се прибира в София. Дълго време не може да се съвземе от преживяното и смъртта на съпруга си. Това обуславя решението й да напусне България. На 11 ноември 1926 г. тя

емигрира при брат си в Албания

Там престоява две години и през 1928 г. заминава за Съветския съюз. Започва работа в Украйна като директор на български педагогически техникум в село Преслав. Издава на български език учебници и методически ръководства. Редактор е на детското списание в Харков "Млад ударник" на български език, преподавател е в Одеската българо-съветска партийна школа и в българския сектор на Одеския педагогически институт. През периода 1939-1945 г живее в Москва.

След края на Втората световна война Райна се завръща в България. Работи в Музея на революционното движение в София, завежда културно-просветния отдел на Българския народен женски съюз. Член е на Националния съвет на Отечествения фронт, на редколегията на списание "Жената днес". Публикува над 70 статии по педагогически въпроси.

Името на Райна Кандева е тясно свързано с един от старите софийски квартали "Баталова воденица" (днес жк "Сердика"). През 1952 г. тя е избрана за общински съветник в Софийския градски народен съвет и отговаря пряко за тази бедняшка махала, където се премества да живее. Четири години по-късно следва втори мандат. Поставя пред общинските институции актуалните битови проблеми и използва своите позиции за тяхното решаване. Съдейства на изпадналите в беда деца да бъдат настанени в пансион. Посещава промишлените предприятия в квартала и настоява да се осигури редовна медицинска помощ и транспорт на работниците до площад "Възраждане". Умира на 24 май 1967 г., само четири месеца преди да навърши 85 години.