Бившият вътрешен министър, а сега депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков избухна срещу колегите си, вносители на промените в Конституцията, които днес парламентът приема на второ четене. Рашков взе думата, докато се обсъждаха параграфите разделящи Висшия съдебен съвет на два съвета - прокурорски и съдебен, както и разпределението на политическата и професионалната квота в тези нови органи.
"Като гледам колко весело си прекарват някои хора, не мога да повярвам, че става дума за промени в Конституцията", започна изказването си Рашков. И продължи, че внесените в момента промени надхвърлят всякакви представи на Великото народно събрание, което е приело действащата Конституция. "Тогава се имаше предвид един ВСС от 25 членове и нищо повече. Сега 2 съвета висши. Утре ще създадем вероятно Висш следователски съвет", каза Рашков.
Според него с промените в Конституцията "ние желаем да имаме зависима политически прокуратура". "Това мощно политическо средство може да се обърна срещу всеки един, включително и срещу всеки един в залата", предупреди той. И продължи, че "вносителите искат да прикрият желанието си да изведат прокуратурата от съдебната власт и да я инсталират в изпълнителната". "Имам да кажа доста неща, но виждам, че интересът е малък, защото ние се занимаваме само с една Конституция", приключи Рашков. Вносителите го успокоиха, че няма нищо такова.
Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и включва председателите на двете върховни съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Членовете на съветите трябва да имат поне 15 години юридически стаж и да са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Парламентарната квота се избира с мнозинство от 2/3 то депутатите. Мандатът на изборните членове на прокурорския и съдебния съвет ще е 4 години, като не могат да бъдат повторно веднага след първия мандат.
Властта на главния прокурор
Конституцията вече ще гласи, че главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той ще утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред съда. Отпада разпоредбата, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".
Главният прокурор ще има право само на един мандат, който се намалява от сегашните 7 на 5 години.
В дебата по темата за главния прокурор за първи път се включи и шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков. Той поиска в Конституцията да не бъде записван специалният механизъм за разследване на главния прокурор.
Двойно гражданство
Възможността хора с двойно гражданство да бъдат депутати предизвика първия по-сериозен сблъсък по време на второто четене на промените в Конституцията, което тече в момента в Народното събрание.
Проектът предвижда, че "за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната". Със 163 гласа "за" и 20 "против" това предложение на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС беше прието.
Срещу това се чуха мнения от БСП, които настояха да чуят кой точно е направил това предложение. Независимият Радостин Василев също призова промяната да не бъде приемана. По думите му това ще легализира възможностите за национално предателство.
Атанас Зафиров (БСП) също подкрепи Василев, питайки го как е избран този период от 18 месеца. "Две бременности, или две ротации", предположи независимият депутат.
Кристиан Вигенин (БСП) също се изказа против. Атанас Атанасов (ДБ) го репликира, че той е бил в правителството на Сергей Станишев, който бил роден като съветски гражданин. "Андрей Луканов е съветски гражданин. Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков са били съветски граждани. Коларов е бил генерал от съветските специални служби. Той като министър-председател иска подкрепата на съветското ръководство да се изгради паметникът, който сега демонтираме. Бъдете по-смирени. Всички с двойно гражданство, които са били министър-председатели, са били от вашата партия", завърши Атанасов.
Вигенин го репликира, че казаното от него потвърждава тезата, че не трябва да е позволено хора с двойно гражданство да стават депутати. "Когато си гражданин на две държави, си слуга на две държави. За Станишев са спекулации, в нито един момент той не е бил двоен гражданин", каза Вигенин.
Преди това Антоанета Цонева (ПП-ДБ) обясни, че от всички страни, които са членки на Съвета на Европа, няма нито една друга, която не позволява гражданин да се кандидатира, ако има двойно гражданство.
"От всички страни от ЕС, в който 16 страни имат право на двойно гражданство, при 11 при определени условия, само ние сме страна, която все още не е предоставила това право. Мисля, че е дошъл моментът да овластим хората с двойно гражданство да могат да се кандидатират за народни представители", посочи Цонева. Според нея това е шанс да влязат хора с опит, това ще обогати нашето политическо представителство. "Това ще е фундаментална стъпка към създаването на още една връзка между България и българските общности зад граница", обобщи Цонева.
Според Георги Свиленски (БСП) текстът буди недоумение, а Цонева е поставила под съмнение възможностите и качествата на хората, които са в България. "Вместо да направите необходимото тези граждани да се върнат тук, да се откажат от там, където са заминали и да упражняват политическите си права", смята той.
Вигенин пък обърна внимание, че вносителите пропускат възможността, че има български граждани по рождение и такива, които придобиват гражданство. "Отваряте възможността един чужденец веднага да може да се кандидатира за народен представител и да стане министър. Поне да бяхте написали, че трябва да са български граждани по рождение", каза той.
Атанасов отговори, че двойното гражданство е публично известен факт. "Трябва да се притесняваме от тези, които са само с българско гражданство, а не знаем прикритите им зависимости", каза Атанасов.
Впечатление направи, че нито от ГЕРБ, нито от ДПС се включиха в дебата.
За разлика от гражданството на депутатите, отпадането на изискването премиерът и министрите да са само български граждани не предизвика дълга дискусия. Така хора, които освен българското имат и друго гражданство, ще може да са не само депутати, но и министри, като за последните няма да важи изискването за 18-месечна уседналост.
За служебното правителство
По силата на приетите промени президентът ще назначава служебно правителство "след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател". Освен това държавният глава няма да разпуска Народното събрание, ако то не е успяло да излъчи правителство. Президентът ще трябва да избере за служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Мнозинството се отказва от идеята председателят на Върховния касационен съд също да е потенциален служебен премиер.
"Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", ще гласи още Конституцията.
Христо Иванов обясни, че това предложение е в резултат от кризите от последните 2 години. Той посочи, че президентът е имал интерес да управлява. "Пример ще дам как се провеждаха консултациите (за правителство). Президентът не се държеше като посредник. Той последователно се държеше като заинтересовано лице, което просто бърза изпълнителната власт да дойде при него. Конституцията позволяваше това положение, без това да е било замисъл на законодателя, който не е имал идея да създава президентски режим на управление", каза Иванов.
Бойкот
Депутатите от ИТН и "Възраждане" бойкотираха второто четене на промените в Конституцията. Хората на Слави Трифонов и Костадин Костадинов обявиха това си решение, макар и да са внесли десетки предложения по предложенията на ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП.
Преди демонстративно да си тръгнат от залата, от трибуната взеха думата Тошко Йорданов и Костадин Костадинов. Първият - предимно, за да обижда, вторият - за да обяви за "башибозук" конституционното мнозинство.
След тях думата взе соцлидерката Корнелия Нинова. Тя обяви, че БСП ще остане в залата, за да покаже, че е опозиция, като гласува против всички предложения, за да покаже, че е "единствената опозиция и алтернатива". По думите на Нинова промените в Конституцията ще взривят съществуващия обществен договор, а прокуратурата ще бъде политически овладяна.
Лидерът на ДБ Христо Иванов я поздрави за позицията БСП да остане в залата, но допълни, че е жалко, че социалистите остават, за да замерват с епитети и ще подбират само това, от което да се възползват за позиционирането си в конкуренция с "Възраждане" и ИТН. Многобройните предложения от ИТН и "Възраждане" обаче ако не друго, то ще забавят гласуването на промените в Конституцията, защото едно по едно трябва да бъдат изчетени в залата, а след това да бъде гласувано дали да бъдат допуснати за разглеждане. Конституционната комисия вече не ги допусна, тъй като прие, че те излизат извън обхвата на конституционния проект.
Още промени
В 11.15 ч., час и 15 минути след началото на заседанието, "мина" и първото предложение. По силата му чл. 23 от основния закон вече ще звучи така:
"Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство."
Народното събрание става постоянно действащо. След приетите промени в чл. 64, новият му текст е, че "Народното събрание се избира за срок от четири години. В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.
Мнозинството записа още в Конституцията, че "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон". Нинова обяви, че това е посегателство върху независимите регулаторни органи. Христо Иванов й отговори, че текстът пази точно от това.
В срок от 6 месеца след влизането в сила на промените трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до прилагането им. А Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това. Това означава, че настоящият ВСС остава да работи дотогава, макар и мандатът му да изтече още миналия октомври. На поста главен прокурор още около година се очертава да остане и настоящият и.ф. ръководител на държавното обвинение Борислав Сарафов.
Скорост
Тъй като проектът за промени в Конституцията се движи по "бавната" писта, след като през октомври не събра нужните гласове за бързо приемане, той трябва да бъде приет на три четения. Амбицията на трите партии вносители е това да се случи до края на седмицата. След приемането му от залата на второ четене, за около 15 минути проектът мина и на трето четене през комисията. Така че пътят към третото четене в залата е открит.
Запис от заседанието на Народното събрание може да гледате тук:
