ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС заедно внесоха днес предложения за промени в проекта за реформа в Конституцията. Нагласата е второто четене на проекта да се случи в събота, като преди това ще бъдат внесени и корекциите. Преди Коледа трябва да е финализирано и третото четене на промените. Надеждите са, че след като конституционната реформа бъде завършена, Нидерландия няма да има основания да блокира членството на България в Шенген, а Австрия ще "даде" дата за пълноправното присъединяване на страната ни към зоната на пътуване без паспортен контрол.
Срокът за предложения изтича в петък. Една от промените е разширяване на кръга от хората, измежду които ще се избира служебен премиер, ако парламентът не успее да излъчи правителство. В първоначалния проект се предвиждаше президентът да посочва някой измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ. Тази постановка беше критикувана от много конституционалисти. Вместо да се откажат от нея обаче управляващите махат шефа на КС, но включват сред потенциалните служебни премиери също омбудсмана и заместника му, председателя на Върховния касационен съд, подуправителите на БНБ, председателя на Сметната палата и заместниците му. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
Президентът ще запази ролята си да подписва указите за назначаването на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. В първоначалния проект държавният глава беше изключен от процедурата по избора на т.нар. трима големи в съдебната власт.
Преосмислена е и реформата при мандата на главния прокурор. Мандатът му ще бъде намален от 7 на 5 години, както предвиждаше проектът изначално. Той обаче няма да има право на втори мандат. Главният прокурор ще утвърждава общи методически правила за прокурорите.
Остава идеята да бъде закрита Върховната административна прокуратура и държавното обвинение да следва структурата само на наказателните съдилища, ще има само Върховна прокуратура. Също така ще отпадне възможността прокуратурата да влиза на проверки във всички администрации, но пък ще бъде запазено правото ѝ да атакува административни актове, както и да се намесва в случаи, когато трябва да бъде защитен интересът на някой в уязвима позиция - например да иска принудителни мерки по Закона за здравето, или да участва в производства по обявяването на някого за мъртъв.
Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на Съдебен и Прокурорски, но се въвежда общо събрание на двата, каквото първоначалният проект за промени в Конституцията не предвиждаше. Остават обаче квотите в двата съвета.
Запазва се и идеята парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. Народното събрание обаче ще се разпуска не с конституирането на новото, както първоначално предвиждаше проектът, а с произвеждането на изборите за него.
За депутати и министри остава опцията да имат и друго гражданство в допълнение към българското. Проектът първо предвиждаше условие те да са живели последните 18 месеца в страната.
