Проектът за промени в Конституцията не събра нужното мнозинство на първо четене в парламента, за да се движи по бързата писта. След дискусия, продължила цял ден, "за" проекта гласуваха 161 депутати. Това означава, че проектът може да бъде подложен на разглеждане отново след най-малко два месеца. Против гласуваха "Възраждане", БСП и ИТН.
Промените в основния закон се разглеждат на три четения. За да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от поне 180 народни представители. Ако това не се случи, но проектът събере поне 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 народни представители. Т.е. в момента изглежда, че има нужното мнозинство проектът да мине, макар и по бавната писта.
"На 6 октомври ще приемем на първо четене, но то не се счита точно първо четене, защото три четвърти, ако не се съберат, нали, се отлага с два месеца. Затова реалното първо четене ще бъде на 6 декември, след това - на 13 декември, ще има Комисия по конституционни въпроси, на 14-ти ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на Конституцията", обясни Пеевски какъв ще е графикът още преди 2 седмици.
КАКВО СЕ РАЗБРА ОТ ДЕБАТА
Задава се ремонт на ремонта на Конституцията. Проектът, внесен от 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС през юли, е просто рамка, идеи, които да се дискутират. Промените ще бъдат тепърва доработвани. Това излезе от изказванията на представителите на трите формации в дебата за първото четене. Разбра се още, че тепърва ще се преценява за кои от предложенията е компетентно Великото народно събрание, т.е. не могат да бъдат приети от този парламент. А най-горещите теми от Конституцията се оказаха идеята 24 май да бъде записан като национален празник и отпадането на ограничението президентът, депутатите и министрите да имат единствено българско гражданство. Проектът предвижда те задължително да имат българско гражданство, но се допуска двойно гражданство.
За да бъдат разглеждани промените, депутатите пренаредиха дневния си ред за днес и "изхвърлиха" парламентарния контрол.
Неприятно усещане остави обаче отказът на мнозинството дискусията да бъде излъчена по БНТ и БНР. (Тя можеше да се проследи през сайта на парламента и във Фейсбук страницата му.)
Първи проектът защити съпредседателят на ДБ Христо Иванов. Той напомни, че България е с най-много санкционирани от САЩ по закона "Магнитски" и това не е личен казус, а пробив в суверенитета на държавата, защото "партньорите ни нямат доверие". "Това е проблем не само за престижа, но от гледна точка на инвестиционна привлекателност", посочи Иванов, без да отваря дума, че един от санкционираните - Делян Пеевски от ДПС, е сложил подпис заедно с него под предложенията за промени в основния закон. Според Иванов промените в Конституцията ще затворят "един източник на дългогодишна нестабилност в България" и ще дадат гаранция за независим и безпристрастен съд.
"Всички останали елементи на съдебната система обслужват съдийската независимост", каза Иванов и допълни, че България продължава да не е постигнала пълната мяра на европейските стандарти за независим съд.
Той подчерта, че няма война срещу прокуратурата, но трябва да се реши проблемът с нея - да имаме деполитизирана, отчетно-демократична прокуратура.
"Текстовете (от проекта) са покана за дебат. След като, надявам се, днес се премине прагът на първото четене и Народното събрание се ангажира с това, че Конституцията ще бъде променена в тези насоки, ще започне работата по уточняване на текстове", каза той. И обеща, че няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани. "Всички съдържателни критики ще бъдат чути, дори да не са добронамерени", каза Иванов.
Реформата започва с промяната в Конституцията, но тя не може да завърши с нея, продължи той. "Те ще дадат голямата рамка. После ще трябва да се промени Законът за съдебната власт, ще последва работа по процесуалните закони, най-вече по НПК. Вече ще можем да започнем разговора за внимателното ограничаване на формализма в наказателния процес", каза Иванов.
След него думата взе соцлидерката Корнелия Нинова. Тя обясни, че законопроект с близо 50 отрицателни становища като този за промените в Конституцията, никога не е обсъждан и приеман от българското Народно събрание. Нинова нарече "отказ от националния интерес" предложението предложението да отпадне ограничението депутатите, министрите и президентът да са само български граждани.
Против националния интерес, според Нинова, е и регламентирането на 24 май като национален празник на мястото на Трети март. "Текстът за 24 май стои, защо мълчите? Да дойде Борисов и да каже - националният празник няма да се пипа, защото това също е посегателство върху националния суверенитет", призова тя, препращайки към отричането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от 24 май.
"Кого лъжете, на какво си играете", продължи разпалено Нинова, предричайки допълнителен хаос, ако промените бъдат приети. Според нея целта на проекта е да бъдат изпрани Борисов от делата му, както и Кирил Петков (което вече се било случило с прекратяването на делото срещу него вчера).
"Това е юридическа неграмотност, политическа нищета, която води до разграждане на държавността", заключи Нинова.
Отговори ѝ съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов: "Когато един човек иска да свърши една работа, намира начин, когато не иска - намира причини." Той също обясни, че внесените промени са "рамка, върху която да дискутираме, и да обсъдим това, което ще бъде прието от мнозинството".
Първият изказал се от ГЕРБ, извън председателя на конституционната комисия Радомир Чолаков, който изчете доклада от заседанието на комисията, беше Бранимир Балачев. "Този дебат беше необходим, за да може всеки да каже своето мнение за решаването на проблемите. Най-лесно е да критикуваш, важното е да намериш изход", каза той. И посочи, че "има предложения, които ние като Обикновено народно събрание не можем да приемем, защото това ще бъде противоконституционни и не трябва да допускаме такава грешка. Но бихме могли да реформираме голяма част от предложенията, които сме направили".
От ДПС говори Хамид Хамид. Той цитира Питагор: Свеждането на множеството към единното - в това е първоосновата на красотата. "От нас зависи дали ще направим красив и годен проект", каза Хамид. И обеща текстовете да бъдат внимателно прецизирани. "Бихме приели критики и предложения в проекта за второ четене от опозицията", обеща той.
По-късно Делян Пеевски обяви, че ДПС ще предложи в Конституцията да бъде записано членството в ЕС и НАТО и че то не може да бъде подлагано на референдум. Пеевски каза, че от ДПС ще предложат промяната още утре.
Депутатът обясни, че ще предложат още да отпадне възможността главният прокурор да има два мандата.
Тошко Йорданов от ИТН, които отказаха да влязат в конституционната комисия, се обърна към ПП-ДБ, че самоунижението за тях е тотално, след като Пеевски е третият, подписал проекта за промени, а преди 10 години срещу назначаването му за председател на ДАНС са протестирали от 70 хиляди души.
"Сделката е ГЕРБ и ДПС практически контролират парите на държавата, всичките им фирми ще се чувстват прекрасно, а на вас ви бутнаха тоя проект за Конституция, който е глупав и вреден, всичко, което не им харесва, няма да го има, всичко, което ще им засили лостовете, ще остане. Вие сте глупаците в тази сделка", посочи Йорданов. Според него предложенията са "направени на саздърма" в становищата по проекта.
"Христо Иванов, който ходеше да лепи стикери "Министерство на Шиши", "Нито глас за Пеевски", сега му пълзи по корем", продължи Йорданов.
КАКВО ПРЕДВИЖДА ПРОЕКТЪТ
Вместо един Висш съдебен съвет, ще има два - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет. Съветите, както и нов главен прокурор, трябва да бъдат избрани в тримесечен срок от влизането в сила на промените.
Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателите на двете върховни съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание с мнозинство 2/3. Парламентът не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шестима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети. За членове на Прокурорския съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет годишен юридически стаж. Народното събрание не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи към момента на избора, гласи проектът. Т.е. в Прокурорския съвет може да бъдат назначавани съдии. Мандатът и на този съвет ще е 4 години.
Председателите на двете върховни съдилища, както и главният прокурор, ще имат 5-годишен мандат с право на още един. В момента мандатът им е 7-годишен, но няма право на повторно избиране.
Специалният механизъм за разследване на главния прокурор, който в момента е уреден само в НПК и Закона за съдебната власт, влиза и в Конституцията.
Когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът пак ще назначава служебно. Но за премиер ще трябва да посочи някой измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ.
"Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите", пише в проекта.
Реформира се Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и става Инспекторат на съдебната власт. Главният инспектор и инспекторите ще имат 5-годишен мандат с право на още един, но след това няма да могат да се връщат в съдебната система, а ще се пенсионират.
Конституционните съдии от парламентарната квота вече ще се избират не с обикновено, а с мнозинство от 2/3 от Народното събрание.
Допуска се двойно гражданство на президента, депутати и министри.
Орязват се правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Той ще може да се обръща към КС само с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. За сметка на това обаче всеки съд ще може да сезира КС във връзка с конкретно дело. Право на конституционна жалба получават и гражданите и юридическите лица.
"Националният празник на Република България е 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата", ще гласи още Конституцията, ако проектът бъде одобрен в този му вид.
