Политиците изобщо не са склонни да отстъпят нищо от пълния контрол, който упражняват върху избирателните комисии, а оттам и върху самите избори. Това се видя ясно по време на днешното обсъждане на предстоящите промени в Изборния кодекс между депутати от парламентарната правна комисия, изборни експерти и представители на неправителствени организации.
В момента членовете на всички комисии – секционни, районни, общински и Централната избирателна комисия (ЦИК), са номинации на парламентарно представените политически сили. Това създава сериозни проблеми, тъй като позволява съставите на комисиите да се пълнят с неподготвени и партийно обвързани хора.
На обсъждането днес се чуха гласове за професионализация на ЦИК, като се допуснат външни на политическите партии хора да се включат в работата й. В този смисъл беше предложението на Обществения съвет към ЦИК, представено от Стефан Манов. Той очерта модел, при който в комисията има постоянно действащо ядро от 5 члена, предложени от различни институции в страната – президент, омбудсман, Висшият адвокатски съвет, НПО и академичната общност. Веднъж в годината това ядро ще се надгражда с определен брой представители на политическите сили, които влизат в актуалния към момента парламент, определени на пропорционален принцип. Така според Обществения съвет ЦИК ще се отвори към гражданското общество и може да се възстанови доверието към комисията.
Политиците обаче не са съгласни с такава теза. Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС изтъкна, че много други държавни органи също се избират на квотен принцип с участието на парламента. Според него промяна в този модел би означавало да се преосмисля логиката на създателите на Конституцията за това как работи държавата. Кръстев счита, че след като партиите са спечелили доверието на гражданите на избори, това означава, че зад партийните номинации в органи като ЦИК стои и доверието на техните избиратели. "Няма как да приема, че дадена НПО има по-голямо доверие от политическа партия и нейните предложения за назначения са с по-голям авторитет", заяви депутатът от ГЕРБ-СДС.
Николета Кузманова от ИТН посочи, че ако се мисли за такива промени в ЦИК, този модел трябва да се въведе и за останалите избирателни комисии – районни, общински и секционни. Тя смята, че подобна промяна ще изисква изцяло нов Изборен кодекс, какъвто в момента не се обсъжда.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ обяви, че целта на промените трябва да бъде една по-стегната ЦИК, в по-малък състав, която да е подпомогната от работеща администрация. Тя счита, че трябва да се преосмислят и задачите, които се възлагат на комисията, за да не се занимава с технически и административни решения. Последното е въпрос, който и самите членове на ЦИК, присъстващи на дискусията, също поставиха.
Други партии мислят в посока влизането си в ЦИК. Ивайло Чорбов от "Възраждане" напомни, че неговата партия е в парламента от 2021 г., а все още няма свои представители в комисията. Националистите предлагат съставът на ЦИК да се разшири от сегашните 15 на 25 члена, като той се обновява след всеки парламентарен вот. А Юлиана Матеева от "Величие" заяви, че за деполитизиране на ЦИК започва да се говори, само когато нови партии трябва да влязат в комисията.
От президентството също застават зад настоящия модел. Емилия Друмева, която представляваше държавния глава Румен Радев на дискусията, посочи, че подкрепя идеята на "Възраждане" да се увеличи числеността на ЦИК до 25 души. Аргументът на Друмева е, че един такъв състав ще бъде пропорционален на политическите сили в Народното събрание.
Някои от представителите на неправителствения сектор също подкрепиха тезата на политиците. Политологът Стойчо Стойчев заяви, че размерът на ЦИК няма отношение към работата, която тя върши, а цели да гарантира пропорционално представителство на партиите в ЦИК.
Дискусиите по промените в кодекса ще продължат и занапред. Не е ясно кога депутатите смятат да пристъпят към разглеждането им на второ четене и окончателното им приемане.
