Комисията по конституционни въпроси "пусна" проекта за промени в Конституцията на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС към пленарната зала. Това се случи след близо 6-часов дебат, в който по предложенията валяха предимно критики, при това от всички страни.
Промените в основния закон се разглеждат на три четения. За да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от поне три четвърти от всички народни представители, т.е. 180. Ако това не се случи, но проектът събере поне 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 народни представители.
Почти сигурно е, че проектът, внесен от 166 депутати, ще върви по по-бавната писта, но председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков даде да се разбере, че ще се използва минимума на срока - т.е. 2 месеца. Очаква се първото четене на промените да се случи в петък.
"Между първо и второ четене ще се направи сериозен опит всички разумни предложения да бъдат отразени", обеща министърът на правосъдието Атанас Славов.
Дискусията в комисията беше открита с позицията на президента Румен Радев. От негово име съветничката му проф. Емилия Друмева засипа с критики проекта.
Основните критики на президента са към идеята да бъде променена фигурата на служебното правителство, както и отнемането на последната му дума при назначаването на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.
Проектът предвижда, че когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът пак ще назначава служебно. Но за премиер ще трябва да посочи някой измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ. "Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите", пише в проекта.
Според Друмева когато се пристъпва към отнемане на правомощия на такъв висш държавен орган, избран пряко, се засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел, формата на държавното управление. Такова изменение може да направи само Великото народно събрание.
"Няма доказана необходимост за промяна в тази посока. Досега не е имало оспорване на резултати от предсрочни избори, които минават през служебно правителство.", посочи Друмева. Тя подчерта, че така потенциалните служебни премиери биха изпаднали в тежка несъвместимост.
Съветникът на президента коментира и отнемането на ролята му при назначаването на тримата големи в съдебната власт. Според нея това "значително понижава правното положение на тези върхови позиции в съдебната власт и на тежестта на цялата съдебна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители", подчерта тя и обясни, че участието на президента е гаранция срещу капсулиране на системата.
Според Друмева идеята правомощията на главния прокурор да бъдат ограничени до върховната прокуратура, е уместна. Но тя имаше забележки за намаляването на възможностите му да сезира Конституционния съд. "Сега той няма ограничение. А се предлага да се изравни с Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Това не е удачно, не отговоря на функциите на прокуратурата и се надяваме, че може да се намери решение в посока възможностите на главния прокурор да бъдат обвързани с естеството на функциите на прокуратурата", посочи тя.
За някои от идеите в проекта бившият конституционен съдия Румен Ненков коментира, че са "уникални по своята противоконституционност и в пълно несъответствие с универсалните международни стандарти за независимо правосъдие".
Преподавателят по административно право и процес проф. Райна Николова пък посочи, че възможността за избиране на хора с двойно гражданство за депутати според нея минира държавността, тъй като ще им отвори пътя и за поста на президент и членове на МС.
НА ПУХ И ПРАХ
По-рано Висшият съдебен съвет (ВСС) разби на пух и прах предложените промени в Конституцията. Съветът се събра извънредно днес сутринта, за да приеме становище по темата, преди ресорната парламентарна комисия да разгледа проекта. Вече обаче е ясно, че ГЕРБ се отмята от предложението 24 май да бъде вписан като национален празник в основния закон. Предстои да се разбере и дали стоят зад подписите си за другите предложения - и за новата уредба на служебните правителства, и за възможността депутати и министри да имат двойно гражданство.
Становището на ВСС се отнася само за "съдебната" част от проекта. Единственото предложение, което ВСС подкрепя, е предвиденото мнозинство на съдии, избрани от съдии, в Съдийската колегия.
Всички останали идеи са подложени на сериозна критика като тя е особено засилена по отношение на предложението за премахването на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета, разказва "Лекс". Според съвета това може да бъде направено само от Велико народно събрание. Само ВНС може и да намали мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на главния прокурор и на членовете на ВСС - това са други предложения, свързани със съдебната власт в проекта.
Съветът вижда в много от предложенията намеса в независимостта на съдебната власт. Включително и с разпоредбите, които се отнасят до разпоредбите за механизма за разследване на главния прокурор.
"Очевидно е, че предложенията на законодателя за разделяне на ВСС на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не съответстват на задължителното тълкуване на Конституционния съд (за ВНС, б.а.). Накърнен е и балансът между властите с лишаването на президента на републиката от правомощието да назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, по предложение на Пленума на ВСС“, се казва в становището и се цитират решения на Конституционния съд.
Според съвета парламентът би надхвърлил своята компетентност. И ако допуска Конституцията да се изменя и допълва от Обикновено народно събрание, без спазване на процедурата, предвидена в основния закон, "нищо не може да осигури нейното особено място в правната система на държавата" и "може да я направи жертва на прибързано изменение или временни интереси". "Приемането на така предложените текстове би довело и до неизчерпаеми проблеми за съдебната система", се казва в становището на съвета.
Пленумът обръща внимание на състава на Прокурорския съвет и по-специално на превеса на членовете, избрани от парламента. Предвижда се трима от кадровиците да бъдат избрани от професионалната квота, а шестима от Народното събрание.
Съветът недоумява и от предложението в правомощията на бъдещия Прокурорски съвет да влезе приемането на правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокурорите. Това според кадровиците по същество представлява изземване на функция на главния прокурор и възлагането ѝ на административен орган, което е недопустимо. "Даването на общи методически ръководства за дейността на прокуратурите изисква познаването в дълбочина на спецификите на прокурорската работа, каквато не би могъл да притежава този колективен орган, състоящ се от 10 души, от които само двама прокурори и един следовател, избрани от професионалната квота. Подобен подход би могло да се разглежда и като намеса в дейността на органите на съдебната власт", изтъква ВСС.
Резерви има и към предвиденото орязване на правомощията на главния прокурор и приравняването му с всеки друг административен ръководител.
"Подхождаме с разбиране към стремежа на законодателя за редуциране на правомощията на главния прокурор, но тази фигура е задължителна за нормалното функциониране на прокуратурата, която е единен, самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Надзорът за законност и методическото ръководство, които главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, имат предназначението да осигуряват точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори при извършваните проверки и процесуално-следствени действия в досъдебната фаза на наказателното производство, във връзка с постигането на общата, конституционно закрепена цел на дейността на съдебната власт – защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата", смята съветът.
Друго предложение, което буди тревогата на съвета, е свързано с предвиденото правомощие на министъра на правосъдието да предлага прокурори и следователи за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност, а за съдиите - само за освобождаване. Така на практика се дава възможност на министъра да кадрува в прокуратурата.
Заедно със становището си, кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното заседание, защото Атанаска Дишева не бе съгласна с мнозинството и подкрепи част от предложенията за промени в основния закон.
Какво предвижда проектът - вижте тук:
КОНТРА
"Изненада ме монолитността на становището на ВСС, само един глас "против" отделни части. Но това не е изненадващо предвид цялата история на взети решения на този състав на съвета", коментира след заседанието на съвета министърът на правосъдието Атанас Славов, препращайки към всички спорни решения и безпринципни позиции на кадровия орган.
Славов смята, че ще защити проекта за промени в Конституцията пред Венецианската комисия. По думите му след разделянето на съвета на съдийски и прокурорски, ще се гарантира независимост и самоуправление на съдиите с мнозинство съдии, избрани от съдии, както и отчетност и отговорност на прокуратурата.
"Принципът за самоуправление е приложим изцяло само за съдиите, в много държави прокуратурите се управляват от органи на изпълнителната власт", подчерта Славов.
Той не е съгласен, че с проекта Обикновеното народно събрание нагазва в правомощията на ВНС. "Предлага се по-скоро оптимизация на функции, правомощия на органи в рамките на съдебната власт, според Тълкувателно решение 8 от 2005 г. на Конституционния съд това е в прерогативите на Обикновено народно събрание", смята той.
Заявените от парламента амбиции са промените в Конституцията да бъдат приети до края на годината.
