Лечебните заведения носят вината за откритите болнични опасни отпадъци в софийския завод за боклука. Това каза за БТА Милор Михайлов, управител на фирма „ПАВЛОВ – БМТ“, която има сключени договори с лечебни заведения за извозване на опасни и на битови отпадъци.
Нормативната уредба трябва да се промени така, че да има контрол върху опасните отпадъци от вратата на болницата до контейнера, посочи той. Битов отпадък от болниците не може да се изгаря в инсинератора на Александровска болница, каза още Михайлов и допълни, че в България има още един инсинератор – частен, в Девня. В инсинераторите се изгарят телесни части, лекарства с изтекъл срок на годност, цитостатици, и др, а битовият отпадък може да се автоклавира. В автоклавите изгарянето е на по-ниска стойност, добави Михайлов.
Както "Сега" писа, след поредния камион със смесен боклук вчера кметът Васил Терзиев написа гневен пост във "Фейсбук", че общината спира приемането на всякакви отпадъци от болниците, докато държавата не предложи трайно задоволително решение, което да гарантира запазване на здравето и живота на хората. Заканата предизвика извънредна пресконференция в здравното министерство, където министър Силви Кирилов и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обявиха, че решението на София създава огромна опасност от епидемия и би трябвало да бъде поне консултирано с Министерството на здравеопазването и с епидемиолози, които работят по тези теми. МЗ не пое отговорност за проблема със смесването на опасни отпадъци с битовите и си изми ръцете с фирмите, които ги събират и транспортират до завода за боклук на София. "Болниците не извозват отпадъци, болниците имат договори с лицензирани фирми, които извозват отпадъци и който контролира тези фирми, да си ги контролира", допълни вчера министър Кирилов.
Когато фирмата, транспортираща отпадъците, взима контейнерите от болницата, няма как да знае какво съдържат, коментира днес Милор Михайлов. "Ако се транспортира опасен отпадък, шофьорът на камиона получава от болницата идентификационна карта, в която са записани името на болницата, името на сметоизвозващата фирма, килограми на отпадъка, дата и час, както и кодове, с които се обозначава съдържанието на контейнерите с отпадъци", обясни той. "В зависимост от тези кодове, фирмата транспортира отпадъците на съответното място – завод, автоклав, инсинератор. Шофьорът на камиона няма как да знае наистина какво съдържат контейнерите, той се ръководи от кодовете, посочени в идентификационната карта. Тази карта се издава в няколко екземпляра, като по един получават в болницата, в транспортиращата фирма, в автоклава или в инсинератора, в зависимост от това къде се преработва отпадъкът, както и в Регионалната инспекция по околната среда и водите. Идентификационната карта се попълва от отговорното в болницата лице", изброи Михайлов.
Съгласно наредбата за класификация на отпадъците тези отпадъци, включително пелени за еднократна употреба и гипсови отливки, не са опасен отпадък, но не са и битов отпадък, допълни управителят на фирмата. Неопасните отпадъци от медицинската дейност могат да се извозват чрез системата за сметоизвозване и тук идва противоречието, защото заводът в София има право да приема отпадъците с код 180104 – калцуни, маски, престилки, гипсови отливки, пелени за еднократна употреба, но този отпадък няма право да отива на сепариращата инсталация, където хората ръчно го отделят. Този вид отпадък трябва да се депонира и запръстява. Персоналът на някои болници обаче не разделя битовия от неопасния медицински отпадък, но заводът отказва да ги приема, защото е смесен с битовия и ние ги транспортираме в инсталацията за сепариране. Трябва да се издаде заповед, според която битовият и неопасният медицински отпадък да се събират отделно, смята той. Това е работа на РИОСВ-София, посочи още Михайлов.
В страната има 15-16 фирми, които имат издадено разрешително за предварително третиране на опасен отпадък. След като премине автоклавирането, той вече не е опасен и фирмите го транспортират до депата за депониране. Иглите, например, не се автоклавират, те трябва да се изгарят в инсинератор. Телесните части също не могат да се автоклавират, директно трябва да се изгарят. Цитостатиците, които се използват в онкологичните отделения, както и лекарства с изтекъл срок на годност задължително се изгарят. Ако още в болницата отпадъците, съдържащи телесни части, са изхвърлени в битовите отпадъци, целият този общ отпадък ще бъде транспортиран в завода, каза Михайлов.
Управителят на фирмата коментира и снимките на чували, обозначени със знака за опасен отпадък, които бяха показани публично. Чувалите бяха открити в завода за отпадъци в София. Според Михайлов, тъй като изгарянето на отпадъци е скъпо и за да се избегне плащане на инсинератора, в документите е посочен друг код. Болниците не сепарират коректно отпадъците, а би трябвало да сепарират отпадъка по съответните кодове и по вид.
Голям проблем е системата за отчитане на отпадъци, каза още Милор Михайлов и посочи, че тази система не работи добре, тъй като е на принципа „каквото декларирам“. Аз мога и нищо да не декларирам, допълни той. По думите му поради неработещата добре система за отчитане на отпадъци, има фирми, които не декларират количествата. Според него в тази система никой не проверява и не сверява данните и дали декларираните в документите отговарят на наистина транспортираните отпадъци.
Моите камиони, които са върнати от завода за боклук, транспортират отпадъците за автоклавиране, каза още той. Не може върнат от завода камион да изхвърли отпадъка на нерегламентирани места. За проблема с опасните отпадъци съм изпратил писма до Столична община, до РИОСВ и до РЗИ, добави Михайлов и посочи, че от РИОСВ са му отговорили, че не виждат проблем и че извършват проверки целогодишно и никога не са констатирани нарушения.
Като небрежност от страна на болниците Михайлов окачестви казуса с опасните отпадъци, които бяха открити в столичния завод за отпадъци. По думите му има и още два сериозни проблема - некоректните фирми, които не третират отпадъка, а директно го изхвърлят, и неефективната система за отчитане на отпадъците, която никой не контролира.
Между нас има некоректни фирми, транспортиращи опасни отпадъци, които не третират отпадъка – не го автоклавират, и без отпадъкът да е обеззаразен, го изхвърлят на депо. Контролът не е на кметовете, а на регионалните здравни инспекции, каза също Михайлов.
По думите му има нарушения и при издаването на разрешителните документи за извозване на опасни отпадъци от болниците. Задължителен елемент в тези документи е посочването на капацитета на инсталацията. Милор Михайлов посочи, че в документите на някои сметоизвозващи фирми е записано, че капацитетът им е 1 000 тона годишно, а фирмата има сключени договори за 2 000 тона годишно. Очевидно е, че 1 000 тона отиват някъде необработени, каза още той. Според него по този начин фирмите спестяват разходи и укриват данъци. Това е проблем, който трябва да бъде решен от икономическа и криминална полиция, заяви управителят на фирмата.
