"Още се опитвам да свикна със случилото се. Имаше много вълнение и напрежение. До последно никой от участниците не знаеше кой е победител, до последната секунда. Имаше писатели от четири континента, вълнението можеше да се види във въздуха".
Така описа атмосферата в миговете преди обявяването на престижната награда "Букър" писателят Георги Господинов, който получи световното признание за романа си "Времеубежище".
Пред bTV лауреатът разказа и на кого посвещава книгата си, той заяви, че вече винаги този човек е неговата 16-годишна дъщеря Рая.
"Но този роман е посветен на майка ми и баща ми, които продължават да плевят вечните ягодови поля на детството. Той е свързан с 60-те години, с детството най-вече, така че много хора са около този роман. Огромно благодаря първо на българските писатели, от които съм се учил, защото никой не идва наготово. Ние стъпваме на рамене на гиганти, както се казва. Първата голяма книга, която прочетох, бе "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Оттам през Яворов, Гео Милев, Далчев, Радичков и се стигне до съвременните поети и писатели, с които съм говорил - това са хора, с които заедно сме били в работилницата на езика. Това е много важно и няма да го забравя", каза още Господинов и благодари също "на хората, с които от години работя - от издателство "Жанет 45".
Писателят потвърди, че в сряда ще раздава автографи на Панаира на книгата и добави:
"Днес се връщам от Лондон, имахме четения там и в Уелс. Тук, в България, книгата свърши, но се изчерпа и в Лондон, свърши и по "Амазон". Приятели ми пишат от цял свят дали мога да намеря някаква бройка".
Господинов разказа и за емоциите около самата награда, като сподели, че от един момент нататък не се е вълнувал особено много.
"Бях страшно щастлив, когато влязох в дългия списък. Тази награда е такава, че самото влизане в номинациите е голям успех и оттам-насетне не се вълнувах особено. Това е истината - каза той. - Впрочем, двама от моите любими писатели - Милан Кундера и Габриел Гарсия Маркес, са били в краткия списък и не са получили наградата, така че какво може човек да иска повече. Бях спокоен, до вечерта, в която всички се видяхме и тогава можеше да се види, че всеки от претендентите си беше глътнал езика. И когато обявиха наградата, се чуха възгласи от различни краища на залата. Имаше секунди, в които с Анджела още не бяхме сигурни дали правилно сме чули. След церемонията говорихме с хората от журито и те казаха, че още от обявяването на дългия списък тази книга е била основен претендент".
Писателят се надява онова време - 60-те години на ХХ век да е отминало. Но, според него, "Времеубежище" е "предупреждение колко лесно се връщат исторически времена и епохи, колко лесно се връщат диктатури". Личното минало не е възвратимо, но политическото е възвратимо, за съжаление", добави той.
Господинов се радва, че в момента (след обявяването на наградата) "обществото ни е друго, хората се радват и в момента няма разпад. Но не е въпросът два дни да се радваме, защото люботвта е много силно гориво, но бързо се изчерпва. Така че въпросът е как ще живеем след тези два дни. Аз, разбира се, не искам да давам съвети. Но, дайте да си възстановим разговора, да си говорим като човек с човек, не като човек с бог или с аватар. Дори и в мрежите (социалните) сме хора - хора с тела, и тези тела са раними...".
Самият той вижда старините си така: "Малка къща с пчели - ще гледам пчели, и се надявам хора и приятели да има около мен".
