След опитите на земеделския министър Десислава Танева да принуди големите търговски вериги да продават повече български стоки, сега министърът на икономиката Лъчезар Борисов подема нова офанзива за регулиране взаимоотношенията им с доставчиците. Той е вносител на промени в Закона за защита на конкуренцията, които обаче сериозно ще се отразят не само на хипермаркетите, но и на всички търговци по веригата на доставки на селскостопански и хранителни стоки в страната.
Нещо повече, промените в закона ще доведат до сериозно затрудняване на търговията на дребно и до влошаване на бизнес средата у нас, защото въвеждат свръхрегулации, които вредят и на търговците, и на производителите, и на българските потребители. Това алармираха от Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги в страната.
Законопроектът е публикуван в Портала за обществени консултации на Министерския съвет дни преди Коледните празници и крайната дата за обсъждането му е 21 януари. По този повод Българска стопанска камара и няколко сдружения на производители и търговци на хранителни продукти настояват времето на обсъждане да бъде удължено с още месец, защото половината от него е съвпаднало с неработните дни около Коледа и Нова година.
Търговци и производители на хранителни продукти и напитки са недоволни, че с предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията се забраняват утвърдени търговски практики, които европейското законодателство не разглежда като "нелоялни". В същото време се предлагат репресивни свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разследва фирмите за нелоялни търговски практики и да налага непропорционално високи глоби на фона на неясни и противоречиви законови текстове.
Като нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти законът определя и напълно забранява плащанията със срок по-дълъг от 30 дни от доставката, едностранната промяна на условията по договора от страна на купувача, налагането на такси на доставчика с плащания, несвързани с продажбата и др.
"В същото време директивата за нелоялни търговски практики допуска разплащанията на суровини за производство на хранителни продукти и на трайни хранителни продукти да стават до 60 дни", посочват от Съюза на пивоварите и настояват българският закон да бъде съобразен с този срок.
От Сдружението за модерна търговия предупреждават за редица други законови поправки, които надхвърлят изискванията на евродирективите и сериозно ограничават свободното договаряне между производител и купувач.
Например, без мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти, което на практика е забрана на "собствените марки" на големите търговски вериги. "Договорите, които предвиждат ексклузивитет могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство. Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството, така че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията", посочват от сдружението на търговските вериги. И предупреждават, че подобна разпоредба забранява например търговец да възложи на доставчик да произвежда продукти с марка и рецептура на купувача.
Освен това проектът предвижда забрана на споделянето на транспортни и логистични разходи между доставчика и търговеца - нещо, което не присъства в директивата на ЕС за нелоялни търговски практики, недоволстват търговците. "Обичайно търговците на дребно инвестират значителни средства в осигуряването на логистика и транспорт на предлаганите от тях продукти. Това включва изграждане на логистични бази, оборудвани с високотехнологични съоръжения, хладилни инсталации, системи за сортиране и товарене, включително и разработване на съответен софтуер. Сключват се договори с транспортни фирми със специализирани превозни средства, за да не се нарушават температурните изисквания. В ЕС е нормална практика доставчиците да се възползват от модерните логистични решения на търговците и да споделят разходите с тях", посочват от сдружението на търговците. И предупреждават, че подобна забрана, ако се приеме, ще затрудни самите производители, които ще трябва сами да организират транспорта до складовете и дори до търговските обекти за продажба на дребно.
Търговците са обезпокоени от новите правомощия на КЗК в разследването на нелоялни търговски практики. При съмнения за нелоялни практики КЗК ще може да разпитва служители на разследваните компании, да ги проверява, да изземва компютри, телефони и документи не само на работното им място, но и в домовете им, като при необходимост ползва съдействие от полицията. "Подобни способи за събиране на доказателства, които нарушават неприкосновеността и правата на служителите и семействата им, може да имат своето място само при тежки нарушения на конкурентното право каквито са картелирането и злоупотребата с монопол, но не и при проверка на отношения между страни по търговски договор", посочват търговците.
Според тях не е необходимо КЗК да се намесва, след като нарушенията на добрите търговски практики при доставките на храни се следят от специализиран орган към земеделското министерство - Агенцията за безопасност на храните.
Със законопроекта се въвеждат също така сериозни глоби за нелоялни търговски практики в размер до 5% от всички приходи от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година. Подобни санкции не се изискват от директивата на ЕС за нелоялните търговски практики и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения, посочват от Сдружението за модерна търговия. В момента подобна висока санкция се прилага при картелиране и злоупотреба с монопол.
Промените в Закона за защита на конкуренцията не са съпроводени с оценка на въздействието, нито са правени в диалог със заинтересованите страни, се посочва в становищата на засегнатите търговци и производители.
