Все по-малко вероятно е държавата да приеме бюджет за 2025 г. навреме. Дори и партиите в Народното събрание да се споразумеят за избор на председател и да започнат реално работа, никак не е сигурно, че служебният кабинет ще внесе проектобюджет за догодина.
Днес служебният премиер Димитър Главчев обяви пред журналисти, че ако се сформира редовно правителство, най-добре е то да внесе основния финансов закон на държавата за 2025 г. "Ако пък няма да има служебно правителство, то тогава е изключително рисково ние да внасяме бюджет в предизборна ситуация, тъй като той може да бъде взривен и става опасно“, каза Главчев. И припомни как в предишни подобни предизборни ситуации между първо и второ гласуване на закона за държавния бюджет депутатите прокарват куп непланирани предложения за по-големи разходи.
Главчев призова депутатите да започнат разговори, които да доведат до избор на председател на Народното събрание и до сформиране на правителство с политическа подкрепа и яснота кой носи отговорност.
Започването на Новата година без бюджет на държавата ще бъде пореден прецедент за последните три години на непрестанни предсрочни избори. Това се случи първо през 2022 г., когато бюджетът от предната година продължи да работи до април. След това действието на бюджет 2022 г. бе удължено до средата на 2023 г.
Проблемът сега е, че ако НС не избере свой председател и не може да заработи до края на тази година, няма да има кой да гласува удължаване на стария бюджет през 2025 г.
"Това означава блокиране на всички основни системи на държавата. Държавата може да спре да функционира", коментира пред БНР бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов. Той обясни, че в закона за бюджета се съдържат важни показатели като семейните помощи за деца и други плащания, свързани с държавното обществено осигуряване и здравната каса. В закона за бюджета е определен и лимитът на държавния дълг и без да бъде гласуван, държавата не може да поеме нов дълг и да се финансира.
Гласуването в НС на Закон за удължаване на действието на стария бюджет дава отговор на всички тези въпроси, но досега страната ни не е изпадала в ситуация да няма кой да гласува и дори и удължаване.
Според Горанов уклончивата позиция на служебния премиер Главчев около внасянето на проектобюджет е много притеснителна, защото това е "бягане от отговорност". "Дори и най-лошият бюджет да бъде внесен, е по-добре от никакъв, защото поставя основата за дебат сред политиците", смята Горанов.
Единствено правителството - редовно или служебно, може да внесе в парламента за обсъждане проект на бюджет на държавата. Затова отказ от страна на Главчев да направи това, ще бъде персонална негова грешка, смята Горанов.
По думите на Главчев до момента финансовото министерство е представило само мерки как да бъде запазен дефицит не повече от 3% и догодина, за да може България да кандидатства за еврозоната. Наскоро той обяви, че в края на годината страната ни ще покрие последния критерий за инфлацията за влизане в еврозоната, при което правителството ще поиска извънреден доклад от ЕЦБ и ЕК. Не е ясно обаче, дали такъв доклад може да бъде поискан, ако страната ни остане неизвестно време без бюджет за 2025 г. с ясни параметри.
ДЕФИЦИТЪТ СЕ СВИВА
МФ отчете леко свиване на бюджетния дефицит в края на ноември тази година. След като преди месец бяха отчетени 3,9 милиарда лева недостиг в хазната ( 2% от БВП), то в края на ноември предварителните данни показват, че той вече е 3.7 млрд. лв. и съответно 1.9% от БВП.
Подобрението на бюджетното салдо през ноември идва от по-високите данъчни постъпления от корпоративни данъци, обясняват от МФ. Голяма част от фирмите са подали до законово-определения срок - 15 ноември 2024 г., декларации за промени в размера на авансовите вноски за текущата година, което концентрира значителни по размер постъпления през месеца.
Приходите достигат 65,2 млрд. лв., което е 86,7 % от годишните разчети и с 5,1 млрд. лв. (8,5 на сто) повече от миналата година. От тях постъпленията от данъци и осигуровки растат номинално с 5,6 млрд. лв. (11,8 на сто), а средствата по европрограми и фондове от ЕС нарастват с 0,8 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните
приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (12,5 на сто), което се дължи главно на по-ниските приходи от
дивидент и от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Разходите към ноември възлизат на 68,9 млрд. лв., което е 84,6 % от годишните разчети. Спрямо предходната
година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на по-високите пенсии, както и
разходите за персонал след увеличението на възнагражденията в образованието и държавни администрации.
Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и социални плащания, през ноември бе
разплатен и последният транш от 125 млн. лв. по т. нар. "украинска" помощ към земеделския сектор, посочват от МФ.
