Ще вдигаме данъци, няма да вдигаме данъци. Ще режем заплати, няма да режем заплати.
Електоратът се ошашави какво ще му се стовари на главата догодина, след като чува заплахи от всякъде как държавата е пред фалит и трябва да затяга коланите.
Служебният финансов министър Людмила Петкова преди повече от месец публично съобщи, че догодина се отваря огромна дупка в бюджета - поне два пъти по-голяма от мечтаните 3% дефицит заради раздутите разходи, гласувани предизборно през тази и миналата година. После се похвали, че все пак ще внесе в новото Народно събрание проектобюджет с 3% дефицит, но вече втора седмица отказва публично да обясни как смята да направи това.
Всъщност Петкова вече е разкрила пред синдикати, работодатели и някои от партиите в парламента какви мерки предлага за намаляване на недостига в хазната и е странно защо е тази игра на котка и мишка. Слуховете, които се вихрят, за по-високи данъци и осигуровки и орязани заплати вече достатъчно
стресираха и бизнеса, и гражданите.
Социалните партньори, които иначе са много бъбриви и винаги готови със становища, също подозрително мълчат. А партиите, на които им мирише на нови избори, се надпреварват да успокояват, че доходи няма да се замразяват, нито ще се вдигат данъци.
Засега завесата повдигнаха единствено лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и БСП след срещи с финансовия министър. От тях става ясно, че сред мерките има доста непопулярни стъпки, които едва ли привлекат подкрепа, особено ако отново се отива на избори. Такива са увеличение с 3% на осигуровките за първи стълб на пенсионната система /очакван ефект от 1.8 млрд. лв. допълнителни приходи/; възстановяване на 20% ДДС за ресторантьори и за хляба /400 млн. лв. допълнителен приход/; увеличаване на акциза на цигарите; въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките /200 млн. лв. допълнителен приход/; увеличаване на таксите върху хазарта от 20% на 30%; въвеждане на данък върху добива на подземни богатства и премахване на концесионните такси /500 млн. допълните приходи/.
Предлагат се мерки и за свиване на бюджетните разходи като отлагане за 2026 г. на планираното повишение на заплатите в МВР, отбраната и образованието, което ще доведе около 2 млрд. лв. икономия и свиване с 10% на издръжката на администрацията.
Това обаче едва ли са всички мерки на МФ. Грубите сметки за очаквани допълнителни приходи и по-малко разходи показват, че
не са достатъчни да затворят такава огромна дупка в бюджета.
Всъщност и това не знаем - какъв дефицит трябва да се запълни. МФ не разкрива на базата на какъв ръст на БВП и каква средна инфлация подготвя проектобюджета за 2025 г. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов доста ангро говори за дупка от 18 млрд. лв., но тази цифра бе посочена от Петкова като ръст на разходите догодина, а не дефицит.
От все още оскъдната информация излиза, че дупката в хазната догодина се оформя около 12 млрд. лв. Ако действително Бюджет 2025 е отново с 3% дефицит, т.е. 6-7 млрд. лв., то явно са необходими мерки за запълване на останалите 6 млрд. лв.
Засега от първата политическа сила - ГЕРБ, категорично обявиха, че няма да подкрепят бюджет с вдигане на данъци и осигуровки и замразяване на заплати. От БСП също са твърдо против отказ от планираното увеличение на заплати в публичната сфера, както и от орязване на издръжата на администрацията, но пък са съгласни да се обложат допълнително банките (еднократно само през 2025 г.), както и да се въведе нов данък за добива на подземни богатства на мястото на концесионни такси.
ПП-ДБ повече ги вълнуват други закони и декларацията за "санитарен кордон" за Пеевски, но все пак в срещите им с част от политически партии, посочват и приемането на бюджет 2025 за приоритет. Без да задълбава, бившият финансов министър Асен Василев бегло посочи, че коалицията държи на повишение на доходите в образованието и здравеопазването (полицаите не бяха споменати), както и на инвестиционната програма за общините. За данъци и осигуровки - нищо конкретно не бе казано.
Не сме чули все още какво мислят останалите партии в парламента - дали смятат за приоритетно 51-вото НС да приеме бюджет за догодина, ако се отиде на нови избори, и най-важно - с какъв дефицит. За "Възраждане" е ясно - те вече и друг път са казвали, че са против приемането на еврото, така че фиксирането в нисък дефицит не им е важно.
Разбира се, аварийното приемане на бюджет, предизборно и без политическа отговорност кой ще го изпълнява, крие много рискове. Вече се
появиха и откровено екзотични предложения,
които не биха подпомогнали, а биха спънали България по пътя към еврозоната.
Бившият финансов министър Владислав Горанов твърди в интервю пред бТВ, че сред предложенията на МФ за повече приходи в хазната има идея за амнистия на невнесени публични задължения. С други думи - да се изсветлят незаконно придобити доходи, като се платят данъците върху тях. Това е, меко казано, неприемлива мярка, като се има предвид, че Българияя вече втора година е в сивия списък за пране пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF).
БСП пък предложила на МФ да се въведе данък върху износа на капитал от български дружества към компаниите-майки в чужбина. Мярка, която само ще отблъсне инвеститорите. Много по-добре би било да се освободи от облагане реинвестираната печалба, за да се привлекат повече инвестиции, а оттам - да се открият и повече работни места и да се стигне до по-високи доходи.
Крайно наложително е МФ най-после да покаже какъв проектобюджет е направило (законовият срок изтече на 31 октомври), за да има повече време за публичен дебат, вместо да прави тайни срещи с политическите сили. Така например ясно ще се чуе мнението на работещите в частния сектор - че не искат да бъдат товарени с 3% по-високи осигуровки, за да има пари за 50% скок на заплатите на полицаите например.
Ако се съди по избора на председател на Народното събрание, бюджетът трудно може да е
кауза, заради която ще се формира управленско мнозинство.
Ако обаче стратегическа национална цел за всички в парламента (без "Възраждане"), е членство в еврозоната, би трябвало възможно най-скоро да бъде приет бюджет за догодина с дефицит не по-голям от 3%. Защото България тъкмо успя да се доближи до изискването за ниска инфлация и сега рискува да се провали с дефицита.
Служебният кабинет, а и всички радетели на това България да влезе в "клуба на богатите", обявяват, че в края на годината страната ни ще поиска извънреден доклад от ЕЦБ и ЕК с очакване те да дадат зелена светлина на членството ни еврозоната от 1 януари 2026 г. Как обаче ще се иска нов доклад без приет бюджет за 2025 г. и с такива черни прогнози за финансите на държавата, изречени от финансовия министър? Ако България не поиска отново в следващите два-три месеца карт-бланш за еврозоната от ЕЦБ и ЕК, то шансовете ни за присъединяване се изпаряват за няколко години напред, вече няколко пъти предупреждава и управителят на БНБ Димитър Радев.
Да видим дали политиците ни ще излязат от тази патова ситуация.
