Зад извитата като полумесец към публиката огромна витрина на елитен бутик за булчински рокли с танцова стъпка се стрелкат елегантни асистентки и момчета за поръчки. Неусетно предпразничната суетня преминава в брачно тържество с шампанско, хвърляне на букет и всички неизбежни атрибути на „най-щастливия ден в живота на една жена и един мъж“. Тя е Силвия Лулчева и като шлейф я следва славата й на „българската Кари Брадшоу“ от „Сексът и градът“, което още повече приближава кинематографичността на зрелището до усещането за добра американска романтична комедия; той е актьорът Петър Калчев. Много бързо обаче сватбената еуфория на сцената свършва и младоженците се прибират у дома си, където лъскавата витрина се превръща просто в стъклената стена на спалнята…
Така вихрено и оптимистично започва премиерният спектакъл на режисьора Съни Сънински по пиесата „Булчинската рокля“ на австрийския комедиограф Щефан Фьогел в Сатиричния театър. Оттам насетне перипетиите за двойката сякаш разтварят пред зрителите забавен учебник по приложна психология за мъжкия и женския начин на мислене и действие в сюблимни или редови житейски казуси. Е, може би не точно за манталитета на всички мъже, а на дребнавите и стиснатите, но нелишени от благородство, когато е крайно наложително, и не на всички жени, а на свикналите да се справят сами с практическите предизвикателства, което нерядко ги превръща в „кучки“. Към психологическите примери с новобрачните – одитора Филип и графичната дизайнерка Юлиане, скоро се прибавят и реакциите на още един бъдещ семеен тандем – сервитьорката Елке и дърводелеца Роланд (Полин Лалова и Мартин Каров). Работата е там, че, затруднен до крайност с ципа на жена си, Филип задава задължителния за повечето господа въпрос: колко все пак струва тази рокля. Тя обаче не е какъв да е „парцал“, а произведение на прочутия дизайнер Лафарж… След като прави пълната програма, с която достойно да си заслужи спането на дивана в първата брачна нощ, пияният младоженец пуска шедьовъра за продажба в eBay. И скоро се намира кой да го купи…
Неочакваните обрати свързват в гордиев възел двете семейства, разкривайки слабите места на съвременните Адам и Ева, които, обсебени от гонитбата на материалното, понякога забравят за какво са се събрали. Защото целта на занятието е уж любовта, но различните разбирания за парите, равенството и доминацията в двойката, житейските ценности и морал лесно я поставят на изпитание. Романтичната развръзка, изненадващо включила една почти оживяла булчинска рокля, която е веществена, дори когато е само в мислите на героите, и пътешествие с гондола из Венеция директно от спалнята в дома, за пореден път припомнят, че Съни Сънински е сред най-оригиналните режисьори от виртуозната ни куклена школа, оформила творци като Морфов, Теди Москов, Нина Димитрова, Веселка Кунчева. Тук откриваме отглас и от един „патентован“ от Сънински в култовия му спектакъл „Вечерен акт“ прийом: в рамката (рамкираната витрина) греят светското лустро, благовидните маски, романтичната илюзия, извън нея, в динамичен карнавал, се вихри неподправената и невинаги лицеприятна човешка природа.
Отлична е и работата с актьорите – аристократичната и властна Юли на Лулчева и простоватата, но хитра Елке на Полин са толкова пълнокръвни характери, че ни карат на моменти да ги мразим, а да симпатизираме на техните партньори, също впечатляващо изиграни, макар и по-еднопланови по драматургия. Авторът Щефан Фьогел с неговия интелигентен подход към вечната война между половете, усет за ситуация и остроумен диалог е вече добре познат на българската публика с пиеси като Bella Donna, „Влюбена, сгодена, изчезнала“, „Алонсо“, „Басейнът“. Няма да преувеличим, ако издадем, че в „Булчинската рокля“ като че ли е най-забавно и смешно. Преводът на комедията е на Владко Мурдаров. Сценографията и костюмите са дело на Никола Тороманов и Свила Величкова, музиката е композирана от Милен Кукошаров.
Следващите представления са на 1, 11 и 24 ноември.
