Медия без
политическа реклама

Всеки десети българин няма нито една книга вкъщи

Проучване показва, че близо 40% от сънародниците ни не са прочели нищо за изминалата година

08 Септ. 2022
Председателят на АБК Десислава Алексиева (вдясно) и  Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" коментират резултатите от изследване за нагласите на българина към четенето.
Гергана Николова
Председателят на АБК Десислава Алексиева (вдясно) и Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" коментират резултатите от изследване за нагласите на българина към четенето.

Над една трета от българите не са прочели нито една книга през 2021 г. Това показват резултатите от националното представително проучване за нагласите към четенето, които бяха представени в Международния ден на грамотността 8 септември от асоциация „Българска книга“. Изследването е изготвено от „Алфа рисърч“ с подкрепата на национален фонд „Култура“ и е осъществено през ноември и декември 2021 г. 37,8 процента от участниците в него са отговорили, че не са прочели нито една книга през миналата година, а само 5,1 процента са прочели над 30 книжни заглавия за същия период.

Читателските нагласи са свързани с притежанието на домашна библиотека, смятат от АБК. Според данните от проучването всеки пети българин има от нула до 10 книги вкъщи. Близо 10 процента от всички анкетирани признават, че нямат нито един том в дома си.

Сред факторите за нарастващия дял на нечетящите българи е и по-трудният достъп до литература в малките населени места, коментира Десислава Алексиева, председател на управителния съвет на АБК. Според нея трябва да има национална стратегия за насърчаване на четенето, която да включва приемане на Закон за книгата, премахване на данъка върху добавената стойност за книгите и др.

В същото време изследването отчита, че интересът към съвременната българска проза, белетристика и поезия през последните седем години е нараснал двойно. „Виждаме, че читателите се влияят много силно от препоръките на приятел и от популярността на автора и неговото представяне. Хората искат да обсъдят нещо, за което се говори“, изтъква Гергана Димитрова от „Алфа рисърч“. „Нашите колеги издатели от години работят за това да издават български автори. И има много издателства, които наистина се специализираха в това, когато то беше изключително бутиково и непопулярно. Благодарение на техните усилия ние днес имаме толкова издадени български автори и интересът към новата българска литература е изключително висок“, обяснява Десислава Алексиева.

Все повече нараства и четенето в дигитална среда. През 2014 г. 67 на сто от респондентите в сходно проучване посочват, че четат преобладаващо на хартия, докато 36,7 на сто използват други формати. През 2021 г. хората, които четат предимно на хартия, представляват 52 процента от анкетираните, а 46,8 процента използват други формати. До седем години максимум тенденцията ще бъде обърната в полза на дигиталното четене, смятат експертите.

Последвайте ни и в google news бутон