"Бреговете на Бохемия", Румен Денев

издателство "Аквариус"

Книга като матрьошка: отвън е шпионски роман, а отвътре, един в друг, са скрити сюжети за историята и личностите, които я променят; за тероризма, за София и България в първата половина на XX век; за освободителните борби след Освобождението и ВМРО, за омерзителните тенденции в морала и в онова, което що-годе е останало от "народната свяст".

В един град на бежанци, политикани, столичен хайлайф, философи, артисти и обикновени пияници, Петър Мержинов движи своите шпионски дела, като не пропуска случай да вземе най-хубавото от живота. Той е хитър като лисица, предрешва се и е навсякъде и никъде, никой не успява да го проследи, а опасността размахва оръжие край него и все не го улучва. Винаги на една крачка пред силите на злото, той знае всичко, дори часа на собствената си смърт. Обучава се в мистични сексуални практики, товари кюмюр, краде от крадците. В същото време следи политиката и дружи както с политическия елит, така и с най-изявените творци на своето време.

Атмосферата в столицата на моменти силно напомня като усещане за безкрайния празник на Хемингуей; Мержинов мисли, действа, пие и пише дописки, все едно току-що е излязъл от "И изгрява слънце", с подобна елегантна ведрина, плъзгане над нещата и широта на погледа, и със същите моменти на проглеждане за трагичния край на любовта, мира и живота.

Това, което прави "Бреговете на Бохемия" толкова остро актуален, а в същото време универсален и общочовешки роман, е философстването над темата за войната. "Хората живеят военен живот и нищо друго няма. Мир не е имало нито за миг. Когато армиите се изтощят, настъпва временно прекъсване на военните действия. Но това е относително прекъсване на войната на отделни места и по различно време, а животът е абсолютна война. Това е. Нашето с тебе място в тази война е разказът за нея. Животът е драма, защото е война."

За незатихващите военни действия за свобода и независимост, за политическо надмощие, световно влияние или парична печалба героите на Румен Денев разсъждават пламенно, ерудитски, високо над битовото. Някои се опитват да се изразят задълбочено, така че да стигнат до истината; да разберат и да бъдат разбрани. Други пък, многознайковци и бъбривци, спекулират с факти, дати и имена с такъв размах, че читателят се чуди какво целят и до къде ще стигнат.

Вътре в романа са вместени и други жанрови фрагменти – не само споменатите философски трактати, но и лирика (някои от най-любимите ни стихотворения на Румен Денев, които тук той приписва на един от своите герои). Особено важна е пиесата, която Мержинов написва с политическа и пропагандна цел. В нея той поставя въпроса какво би станало, ако Васил Левски не беше осъден на смърт и екзекутиран през 1873 година, а беше доживял Освобождението. Основанията за този казус са убедителни – "Присъдата на Левски беше прекомерна, тя беше политическо убийство."

Денев изследва психологията на тайния агент, на убиеца, на политика. Изводите, до които стига, са тежки. "Тази вътрешна война, Мержинов, не е между добрите и лошите. Тя е между лошите и другите лоши. Вътрешната война е между два центъра на злото. Има едно зло и още едно зло. Това е болестта на нашия народ и на нашето царство."

"Гражданската война е народна шизофрения (раздвоение на личността на цял народ на две враждуващи половини), това е идеологическа шизофрения, която дели хората на добри и лоши ("нашите" сме добри, а "другите" са лоши и врагове)."

Построена върху основата на добросъвестното историческо проучване, книгата съдържа песимистична философия, споделена през усмивка; безгранична фантазия, натрупана мъдрост и прилежащата й натрупана тъга.