"Обучение в покорство", Сара Бърнстийн
превод Ирена Алексиева, издателство "ICU"
Хипнотизираща книга. Четенето й се усеща като мъртво течение под гладката повърхност на студено езеро; завлича те към дълбините на привидното си бездействие. Няма нищо за разбиране, водата е вода, думите са думи, просто наблюдаваш как студът нахлува в дробовете ти и остава там.
Сюжетът е оскъден: една жена отива да помага в домакинството на най-големия си брат и да се грижи за него. За целта напуска и без това нелюбимата си работа и от големия град се премества в покрайнините на друг, съвсем малък, в друга държава, чийто език не владее. През голяма част от времето братът дори не е там. Жената се разхожда из близката гора, включва се в някакви трудови дейности в града, грижи се за грозното болно куче на брат си. Не успява да комуникира с хората наоколо.
Никой от героите не е назован с име, с изключение на кучето. Като външен човек жената се чувства отхвърлена като натрапник. Жестовете й на добросъседство се приемат с подозрение, дори със страх. Обвиняват я в причиняване на всякакви вреди – пожар, слаба реколта, инциденти с животни. Куклите, които тя плете с любов и ги подарява, се възприемат като зловредна магия и хората ги погребват с църковен ритуал.
Общото усещане е за задушаване, изолация до смърт, да се заровиш жив в някаква ирационална провинция. На няколко места се споменават интернет и други реалии от актуалната съвременност, но макар че очите виждат изписано с думи "21 век", умът категорично отсича "Средновековие".
Героинята е умна и наблюдателна; което обаче не пречи преценките и усещанията й да не са адекватни. Напластеният мрак е толкова плътен и се разпростира толкова назад във времето, че читателят постепенно започва да поставя под въпрос съществуването на такова семейство, такива отношения, такъв град. И не може да си отговори категорично нито с да, нито с не.
Тя е едновременно меланхолична и практична, всеотдайна и безполезна. Цялата й личност е отдадена на мисията за собственото си обезличаване, изтляване на характера, подчинение и покорство до степен да спре да съществува като отделен човек. Като най-малка сестра в семейство с много деца, тя от първия си ден има задачата да служи и да обгрижва всички (как така?). И в детството, и в младостта си е все така отдадена и нежелана. Възприемана като безопасна – всички й споделят тайните си; и неприятна – като всеки, на когото си споделил тайни и той вече ги знае. В същото време нейните лични съкровени мисли и надежди са насила разголвани и подлагани на присмех, което тя приема като нужно за изграждането на характер.
Цялата система от себеотносно възприемане на събитията наоколо, и то в драматичен, дори трагичен план, е потискаща и неприятна. Тя е сигурна, че всички я гледат, че всички говорят за нея, че обвиняват нея за събития като мнимата бременност на кучето и за това, че свинята е смачкала новородените си прасенца.
Образът на тази жена е мрачен и въздействащ. Може би тя е психично болна; може би е изключително чувствителна и усеща с преувеличена сила чуждите внушения; емпатична до крайност и в своя вреда. "Винаги съм била силно податлива на желанията на другите, всяко силно чувство, изпитано в непосредствена близост до мен, се отразяваше в душата ми като в гладката повърхност на езерце на зазоряване…" Каквото и обяснение да намери всеки за себе си защо тя е такава, несъмнено е едно: това е ярък образ на отхвърления, затворен в себе си човек, който не открива опора в света и без вина е осъден на вечна самота.
