"Черна захар", Мигел Бонфоа

превод Петър Герджиков, издателство "Леге Артис"

Пръстта е скъперница. Сключва се над семена, златни корони и подземни черни езера. Отпуска по малко живот, по малко радост. Изприда от семената тънки стръкове и ги пропуска един по един. Подхвърля по някоя монета на нещастниците и в замяна взема първо ума, а после живота им. А когато изригне злато, когато създаде величествени гори и ги остави да се разрастват, когато нефтът започне да блика като артериална кръв, това е само за да си получи обратно всичко заедно с лихвите.

"Черна захар" е гореща и бавна семейна сага за един род търсачи на съкровища. Техен кръстник е пиратът Хенри Морган. В своята мрачна каюта на кораба, заседнал на суша, той гние приживе сред скъпоценни тъкани, купища от злато и бъчви ром. Горещината, плесента и влагата, дивите хищни растения в безумното си изобилие изсмукват живота от всичко, което някога се е наричало богатство, слава, пътуване, грабеж, човек. Във фантастични образи, взети от делирно видение, корабът с все екипажа и капитана се разгражда, водата и пръстта го поглъщат. Имало ли е някога злато?

Години по късно – или векове, край същата река, която вечно се променя, в малка къща с една заключена стая живеят баща, майка и тяхната дъщеря. Бавно, като във видение или сън, тяхната история започва да се развива като топ тежък плат. Храната, ромът, разговорите, всичко е преувеличено, забавено и леко размито, сякаш къщата е фигурка на дъното на аквариум. Атмосферата е омагьосваща и е трудно да откъснеш поглед от редовете, на които не се случва нищо друго освен самият живот. Притегателната сила на едно възможно съкровище движи хората и ги отпраща в наглед безсмислени посоки.

Какво означава думата "съкровище"? Какъв е смисълът на съкровището? То е нещо различно и нещо повече от богатство. За един е изобилието на живия свят, цветята и дърветата, сгънати в миниатюрни семена в очакване да се раздиплят. За друг – легендарни ковчежета със перли, мощехранителници, гривни и пръстени с драгоценни камъни, стрелки и кръстчета върху карти, рисувани на ръка в предсмъртен час. Златото за сводовете на катедралите. Или пък дълъг плодоносен труд. Или пък зимата като шедьовър. Или пък любовта и свободата. Природните елементи – вода, земя, вятър и огън, вилнеят в сърцата на тези мрачни и самотни поколения търсачи. Откриването на съкровището никога не дава мир. Късметът не е щастие. Зад последната заключена врата в земята е вкопана само смърт.