"Черно сърце", Силвия Авалоне
превод Евгения Атева, издателство "Колибри"
Заглавието лъже: не е роментъзи, нито любовна лирика. Това е роман за живота на хората – как преодоляват тежки препятствия, как понасят тежестта на грешките си, как оцеляват, как се нараняват, как се влюбват. Действието се развива през 21 век в Италия и заедно с героите ни поставя пред необходимостта да правим трудни избори, да търсим собствените си извори на сила, да изградим опори и ориентири, за да се справяме всеки ден със съдбата си.
Героите са двама, Бруно и Емилия, съвременни Адам и Ева след грехопадението, които се връщат в изоставената от всички Сасая, обезлюдено селце в планината, и всеки от тях се опитва да продължи да живее. Историята е разказана от Бруно. Както историята за тяхната среща в селото и развитието на отношенията им, така и за тяхното минало, което се открива болезнено, фрагмент след фрагмент, защото и двамата са изстрадали толкова много, че им е трудно да отправят поглед назад и да си спомнят, а още по-трудно – да се разкрият един пред друг. А трябва, защото иначе не биха могли да бъдат наистина близки, нито да имат общо бъдеще. Или каквото и да е бъдеще. И двамата не спират да се самонаказват и да се носят стремително към самоунищожението. Това, което ги връща към живота е, разбира се, любовта.
Историята е разказана с непоколебима смелост. Бавно. Нови отрязъци истина блесват в момента, в който всеки от героите стане готов да направи стъпка в правилната посока. Впрочем, стъпките са една напред, сто назад, но все пак.
Бруно не е причинил зло на никой друг, само на себе си; а причината за отчаянието му е катастрофа от детството, която е увредила и него, и сестра му Валерия. Емилия е престъпница; тя е направила нещо ужасно в миналото, излежала е най-тежката възможна присъда, платила е цената, но не спира да плаща още и още; последствията са безкрайни, а няма по-голямо зло от онова, което сам си причинил. Макар че тръгват от различни изходни позиции, Бруно и Емилия стигат до една и съща точка. Дори буквално те живеят в две къщи една срещу друга, на една и съща улица. Личната им разруха е онагледена от разрухата в домовете им и в опразненото село, потънало в прегръдките на живописната, раждаща, цветна планина. Бруно и Емилия са еднакви, но коренно различни, както жертва и палач, както невинен и виновен. Но и двамата са млади, живи, красиви, увредени и в същността си – добри.
Това, за което копнеем като читатели – героите да получат втори шанс – се случва, но съвсем не по лесен и предвидим начин. Авторката заорава дълбоко в социалната система на Италия, в живота в изправителните домове и в затворите, в проблемите на образователната и правосъдната система. Тесногръдието, но и солидарността на обществото; живителната сила на природата; спасението, скрито в учението, в книгите, в изкуството. И Бруно, и Емилия стават по-силни, когато се трудят. Дори в най-черните си моменти на безпомощност те намират как да помогнат на другите. Бруно открива надежда, когато се заема с ремонта на къщата на Емилия. Спасява чуждо дете и така всъщност спасява себе си.
"Черно сърце" е изключително задълбочен, въздействащ и красив роман за това, че всеки, дори най-изпадналият и грешен човек, има право на надежда.
