"Холивудобългарин", Владимир Тодоров

издателство "Колибри"

"Всеки ден изгряват нови звезди. Нечия мечта се сбъдва. После угасва и веднага е заместена от нова."

Това е хубава метафора, но звучи съвсем различно, когато се подплати с конкретни истории от живота на един професионален създател на мечти. Това е Владимир Тодоров, един от най-успелите български художници в анимационното и игралното кино, и то на световно ниво. И като казваме "един от най-успелите", съвсем ясно си даваме сметка, че не знаем за други от такъв ранг. В професионалната биография на г-н Тодоров има заглавия като "Хари Потър", "Стюарт Литъл", "Терминалът", "Космически забивки" и "Полярен експрес". Всички сме гледали поне някой от филмите, по които той е работил, така че без да сме го знаели, оказва се, че всички сме негови почитатели.

Биографичната му книга "Холивудобългарин" тече хронологично, тук-там с леки отклонения по дадена тема – за самолетите, за автомобилите или пък за срещите, случайни или служебни, с легендарни личности. Усещането е, все едно сме се присламчили към най-оживената компания в заведението и слушаме лакърдиите на душата на компанията. Някои от ситуациите са ни до болка познати, други истории пък са изпълнени с такива обрати, че хем се смеем, хем стискаме палци до финала. Силно съчувстваме, тайно завиждаме, водим си записки за заглавия, които непременно трябва да си припомним или да изгледаме, за да не се излагаме като невежи.

Спомените на Владимир Тодоров ни позволяват да надникнем в кухнята на киноиндустрията и да видим как тече процесът от зараждането на една идея, през подготовката, събирането на екип, ежедневната работа, до постпродукцията. Любопитно е да се проследи и стремглавата еволюция в киното от гледна точка на техническите ефекти, навлизането на компютрите и промяната в технологиите. Това са цели епохи, които се сменят в рамките на десетилетия, а после все по-бързо; и никога няма да се върнат, така че мемоарите са в някакъв смисъл документ за времето си. "Месомелачката, наречена развлекателна индустрия", дава шансове като по чудо, а после в неочакван момент може да ги отнеме. Единственото постоянно в нея са промените и за да се задържиш на върха в продължение на десетилетия, трябва да си талантлив, работлив и късметлия; да умееш да се сработваш с другите, но и да запазиш онова, което те прави единствен, разпознаваем и необходим.

Тодоров може да е балък или гений, щастливец или работохолик. На всяко стъпало от своята кариера той успява да открие това, което му е интересно, и да го развие; умее също да го разкаже след това, за радост на читателите. Изобилието от снимки прави четивото още по-любопитно, така че можем най-егоистично да му пожелаем още много приключения и постижения, за които после да четем. Друго си е – можем искрено да се похвалим, че имаме приятел (във "Фейсбук"), който пък е приятел със Спилбърг и Земекис, научил е Том Ханкс да ругае на български, а Боб Хоскинс – на руски, имал си е разправии с Ринго Стар, изложил се е пред Питър Гейбриъл, и още, и още, и още…