„Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“
Боян Биолчев, издателство „Парадокс“
Книгите създават уютно кътче и докато четем, в заслона на техните разтворени страници, си позволяваме да изпитаме емоции, които в реалния живот със сигурност бихме опитали да избегнем. Те насърчават фантазията да скъса синджира и да хукне по места, които преди миг дори не сме си представяли, че съществуват. Доставят кървав ужас на любителите на хоръра, докато си седят на топло вкъщи в пълна безопасност. Запращат ни през времена и пространства, без часовникът да мръдне и малкия си пръст и да се потруди повече или по-малко от обикновеното.
Сега например имаме възможност да поемем риск и да прочетем четири необикновени текста, които авторът е определил като сценарии, и които още в тъй описателното заглавие на книгата са поставени в напрегнато трептене между киното и литературата. Риск, който обаче не носи заплаха от загуба, а си е чиста печалба, като знаем, че това е най-новата книга на Боян Биолчев.
Може би напрежението в един текст на границата между две изкуства идва от това, че сценарият е само отправна точка, след която същата история следва да бъде разказана със съвсем различни изразни средства. Тоест сценарият носи в себе си обещание, което предстои да бъде изпълнено; той е чертеж и строителна площадка. Литературният текст в чист вид се предполага да е завършен, себедостатъчен; построена къща, в която читателят е поканен да се настани за толкова време, колкото му е нужно.
От друга страна, пиесите също са вид сценарии, а никой не би ги противопоставил на литературата, защото те са неразделна част от нея. Затова да приемем, че авторът малко кокетничи; да оставим критиците да теоретизират относно рода и жанра.
За читателя остава удоволствието да се филмира до насита с четири истории, които са свързани с различни епохи и показват характери и ситуации, които будят силни чувства.
Несъмнено най-впечатляващ е първият сценарий, „Чума“, филмът по който предстои да излезе по екраните. Той е посветен на Йордан Йовков и наистина като дълбочина, мащаб и красота на героите се родее със „Старопланински легенди“ и особено с „През чумавото“. Действието се развива в началото на 19 век. Тръгва от Светите земи, където чорбаджи Юрдан и синът му Йоно са отишли на хаджилък, и продължава по пътя към родното им село, до дома и до манастира в близост. Когато се прибират, хаджиите научават, че е пламнала чума. В тъмнината се виждат горящите къщи на заразените; смърт, глад и страх са затворили хората за стените и оградите. Макар и отдалечено на два века от настоящето, случващото се тук остро напомня за това, което ние преживяхме по време на пандемията; същото изпитание, което всеки понася според характера си. Йовковият мотив със смъртта-сватба е развит и тук, а двете любовни истории се преплитат пестеливо, и въпреки това – разтърсващо. Щедростта и завистта, приятелството и отмъщението, вярата, неверието и светостта са като зографисани. Силни, чисти характери, сдържан патос, ярки думи и още по-ярко мълчание.
Другите три сценария ни връщат в по-близки години – зрелият социализъм през 1987, мутренските времена от 90-те, и една по-кратка история от неопределеното настояще. Последният, четвърти сценарий в книгата, с неговите чешити и неудачници, които винаги са водени от добри намерения и всеки път се провалят, е като специален жест към почитателите на по-светлата, остроумна и хумористична страна на таланта на Боян Биолчев.
Сборникът със сценарии се чете с лекота и буди силни емоции, така че да, струва си киното да бъде прочетено.
