"Обичам средната възраст", казва героят на Матю Макконахи в "Джентълмените", американски наркобарон с много врагове във Великобритания преди Брекзит. Възможно е така да се чувства и връстникът му Гай Ричи, но в неговия случай количествените натрупвания не са довели със себе си качествени изменения. Заснел ударния си дебют "Две димящи дула" на 29 и мигом произведен в голямата надежда на английския жанров филм от края на миналия век (позиция, затвърдена две години по-късно с втория му "Гепи"), бившият мистър Мадона така и не се разви като режисьор.
Почти всяка негова продукция оттогава е копие на дебюта му - по-добро или по-неуспешно, но неизменно оставащо в сянката му. Запазените знаци на Ричи: насечен монтаж, герои с логорея и разнообразни акценти, неприветливи ъгли на Лондон, ръкопашни схватки и намусени злодеи, зарибяващ саундтрак. Дори Тарантино, който лично основа този стил в независимото кино и поведе рояк подражатели от двете страни на океана, отдавна забеляза, че 90-те са свършили. Само Гай си остава непорасналото момче, изключено от гимназията за наркотици и други зулуми. Героите му от английския ъндърграунд са забогатели и понатежали, но все така запазват грубия си език и обноски.
Поради това "Джентълмените" е "още едно от същото" - каквито бяха и "Револвер", и "Рокенрола", а донякъде и "Шерлок Холмс" и "Крал Артур: Легенда за меча". Той е режисиран прилично и изигран от редица актьорски имена - неузнаваем Хю Грант, самоуверен Макконахи, симпатичен, но епизодичен Колин Фарел. Чарли Хънам, в главната роля, не бих поставила сред тях, макар Ричи да го пробутва вече в няколко поредни филма.
Гай Ричи е подобрил техниката си (това пролича и в единствената голяма холивудска продукция в CV-то му - "Аладин" за Disney), но видимо страда от идейна немощ. Всичко в "Джентълмените" е рециклирано, чак до употребата на прасета в ролята на наказателен отряд. Темпото е спаднало спрямо първите му филми - умора от средната възраст? Значително намалели са и дозата освежаващ абсурд и автопародия. Опитите за закачка с политическата коректност на днешния ден също са плоски.
"Джентълмените" е сръчно заснет крими екшън, филм за развлечение, чиято вторичност би била простима, ако беше забавен. Но не е. Скучен и церемониален е като чай с обеднели аристократи (такива във филма не липсват). Стилното заснемане не отменя безумните сценарни решения; когато в края в кадър се появяват плакати от стари ленти на Ричи, никой не го схваща като самоирония. Още по-неуместна е неоновата табела на възкръсналата компания Miramax, продуцент на "Джентълмените" (вече няма общо нито с братята Уайнстийн, нито с "Дисни"). Героят на Хю Грант, който води разказа, е добра метафора за напъните на целия филм: иска да е творец, но си остава мутра.
YouTube
