Новодошъл френски дипломат ме покани преди години за запознанство на обяд и му препоръчах ресторант "Крим" (известен като Руския клуб), защото тогава редакцията на вестник "Сега" се намираше наблизо на улица "Славянска".

- Крим?! Какъв ужас! - реагира спонтанно той по телефона и осъзнах грешката си. Crime на френски е "престъпление", а черноморският полуостров е Crimée

- Криме - поправих се набързо.

Тогава все още нямаше международен проблем с Кримския полуостров, но ми остана поуката да внимавам, когато използвам българското му название пред чужденци. Днес българите трябва да бъдат още по-предпазливи, особено ако заемат висок пост, защото след 2014 г., когато Русия си присвои полуострова от Украйна, темата е конфликтна. Без да е страна в спора чий е Крим,

България лесно може да се забърка в чужд конфликт

Там се сблъскват и стари, и нови геополитически интереси, които понякога избиват в неподозирана посока.

Докато Москва и Киев трупат аргументи за своите права над Крим, Турция им даде да разберат, че са закъснели, защото нейните права са още по-стари. На 17 ноември лидерът на турската Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели се похвали в социалната мрежа Туитър, че е подарил на турския президент Реджеп Ердоган карта на тюркския свят, маркираща част от Европа и Азия отвъд пределите на Турция. Заради прозрачната цел да го поласкае като бащица на много народи от два континента, бе оцветил техните земи в червено, оранжево и жълто. В червено бяха независимите тюркски (демек, турски) държави. В оранжево - автономните тюркски райони в нетюркски държави. В жълто - несамостоятелните тюркски територии в чужди държави. България попадна в оранжевата зона, където бе и Кримският полуостров, въпреки че нямат тюркски автономии. Но и двете места пораждат турски сантименти като незабравими бивши османски владения.

Ние пък имаме сантименти към Русия като наша освободителка от османците. Но когато ѝ симпатизираме,

трябва да внимаваме да не се докараме до турски обятия

Ден след като прародината (по думите на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ) ни изненада с картата си, президентът Румен Радев стъпи на динена кора, която му подложи опонентът за поста Анастас Герджиков. На въпроса му "Чий е Крим?" отговори: "В момента е руски - какъв да е?" Усетил, че се отклонява от официалната позиция на държавата, която и самият той е изразявал, Радев опита да се поправи на другия ден: "Анексацията е в нарушение на международното право, но както казах и снощи, има реалности в политиката и в момента Крим е руски." С това пак породи критики, които отекнаха и откъм американското посолство в София веднага след втория тур на изборите. Затова направи трети опит чрез коментар от своята канцелария: "Държавният глава Румен Радев нееднократно е заявявал, че анексирането на Крим е в нарушение на международното право. От юридическа гледна точка Крим принадлежи на Украйна и страната ни е заявила многократно подкрепата си за нейния суверенитет и териториална цялост. Същевременно, както президентът Румен Радев подчерта в предизборния дебат, че „в момента“ Крим се контролира от Русия." Последва одобрителна реакция от Държавния департамент на САЩ.

Уловката във въпроса "Чий е Крим?"

е в това, че не предполага пряк отговор, защото съдържа друг въпрос: "Признавате ли международното право?" Руснаците не казват "Крим е наш, защото го окупирахме", а настояват, че са спазили международното право, защото населението на полуострова е поискало да се присъедини към тях чрез референдум. Разбира се, те пропускат да отбележат, че според украинската конституция е трябвало да се произнесе цялото население на страната. Ако България приеме обяснението на Москва за основателно, ще покани Турция да направи референдум в населените от етнически турци български земи, за да ги присъедини към "тюркския свят". Тогава и Русия няма да ни помогне, защото Анкара ще се позове на руския прецедент. Международното право не е за еднократна употреба и когато българин изразява мнение чий е Крим, трябва да съзнава, че отговаря на въпроса "Чии са Лудогорието и Кърджали?"

Президентът Радев започна да трупа международен опит главно през последната година, защото по-рано външната политика се обсебваше от Бойко Борисов. След като загуби властта заради корумпираната си вътрешна политика, Борисов осъзна, че на нейния терен повече не може да мери сили с държавния глава. Затова

новата му тактика

е да го атакува за външната политика, като търси съюзници в САЩ и ЕС. Подхлъзването на Радев с Крим го изпълни с възторг, защото означаваше да отклони от себе си натиска на САЩ срещу корупцията в България и да го насочи срещу президента. Американците са геополитически играчи и проявяват интерес към Балканите, и в частност към България, главно заради стремежа си да намалят влиянието на Русия. Те обърнаха гръб на Борисов, защото се убедиха, че българската корумпирана система следва руския модел, зададен още в началото на прехода. Неслучайно руското посолство реагира нервно на техните критики срещу българската клептокрация. Те се оказаха естествени съюзници на Радев в неговия поход срещу мутрите, но без да забравят геополитическите си приоритети. Евросъюзът също държи на своите приоритети и президентът не бива да ги изпуска от внимание, защото всяка погрешна дума може да го лиши от доверие. 

В момента България е подложена на двоен натиск от САЩ и ЕС заради ветото, обявено от Борисов към края на мандата му над преговорите с РС Македония. Радев избра верен подход, за да направи българската позиция по-чуваема в чужбина, но неговите събеседници могат отново да си запушат ушите. Те се застъпват за Скопие не толкова от симпатия към него, колкото от стремеж да го дръпнат по-далеч от Русия - и не изпитват неудобство да го казват открито. Недоброжелатели на Радев като Борисов и Корнелия Нинова не крият намерението си да го натикат в международна изолация, като го провокират с неработещи концепции за външната политика на държавата.