Част от предизборните агитации както в Европа, така и у нас бе страхът, че нещо губим. Че нещо се затрива и изчезва. Едното от тези неща са биоразнообразието и екочистотата. Неслучайно шведската ученичка стана световен символ. Аз гледах и гледам с възхищение тези млади хора, които се безпокоят по този повод - както по света, така и тук. Те рисуват лозунги, палят се от идеята за разделно събиране на боклуци или опазване на белоглавия лешояд, правят от това и своя кауза, и 

своеобразен темел на индивидуалното си осъществяване

 
В същото време нещо ми си привижда в тази активност... как да го кажа, недоизяснено. Не усещах да се паля, някъде ми се губеше логиката, а някъде - солидарността. Което самия мен натъжаваше, караше ме дори да се срамувам. Включително заради това, че понякога ловя риба и хич не обичам да я пускам обратно в реката. Пържа в тигана и ям, хем с бира и приятели. Мислех си, че сигурно остарявам и някои от новите ценности са ми недостъпни. При все това новини като тази - примерно похарчените за няколко години близо пет милиона лева за заплати на екоорганизация за опазване на т. нар. червеногуша гъска у нас, ме учудваха. Въпросната гъска и няколкото екземпляра, получили пръстени за изминалия период, в резултат на грижите и парите все пак не разцъфтяха популационно. Правим ли някъде грешка? Къде е тя? Преди дни пък съобщиха от Асоциацията на парковете в България, че пчелоядът вече не гнездял на "Алепу". А бил защитена птица. Черният щъркел също. Това станало поради укрепителните дейности по свлачището на "Алепу". 

Този пчелояд сигурно се храни с пчели, няма как да не е така с това име, помислих аз. Обаче и пчеларите масово се оплакват, че пчелите измират все повече. Сигурно не е заради пчелояда, а заради отровите. 

Но най-важното тук е общата дума. Тя е "изчезване"

И когато попрочетох малко книжки, и поговорих със зоолози, и се поразмислих, се убедих в някои несъответствия. Които съпътстват всичкия ни екопатос. Ние правим следното - от благи подбуди искаме примерно да смирим океана, за да не рони скалите и да не блъска с вълни къпещите се. Правим това малко като император Калигула, който - сърдит на Голямата вода, накарал войниците си да я бият с копия и камшици. Тоест - ние, хората, искаме биоразнообразието да си остане, както е било, да речем, преди десетина века. Пък ние през това време да си живеем кротко и да си повишаваме консумативната култура. Само че преди десетина века на Земята са пребивавали всичко на всичко около 400 милиона души. Нека ви кажа още нещо, установено от археолози и историци - голямата част от тези 400 милиона са гладували почти всеки ден. Сега гоним 8-те милиарда. И, слава богу, преобладаващата част от нас не гладуват. Обаче за целта са нужни огромни площи, а за да се въдят културите по тези площи, е нужно обработване, вкл. с химикали. Това няма как да не въздейства върху всичко живо по земята. Биоразнообразието не е производно от броя на зоологически градини и паркове, а следствие на определен набор от условия за живот, включващи огромен брой фактори - земя, вода, храна, слънце, свобода. Между тези фактори е и човекът - като неблагоприятен фактор. Освен за някои селекции и ашладисвания на диви животни, които той е избрал да му пазят двора или красят апартамента. 

Огромната номенклатура от живи същества съществува не защото е създадена благодарение чудатите приумици на Създателя, а защото е продукт на междувидова и вътревидова борба. За което се досетил и Чарлз Дарвин. Тоест - за да има разнообразие, трябва да има условия за това. Сред тези условия е наличието на големи свободни площи, в които видове и разновидности се въдят на воля и се борят жестоко за оцеляването си. Ала когато един вид - нашият, е така преуспял, че е завладял почти всички свободни площи, не е чудно, че други видове завяхват. Или се превръщат в нещо като помияри край вилите и сметищата на света, па макар да са крокодили, орли или мечки. 
Тук е противоречието, а не просто в лошотията човешка. Ако искаме да съхраним цялото разнообразие, може би трябва ние - човеците, 

не просто да станем пак 400 милиона, 

ами да се върнем към примитивното земеделие с рало и волове. Другото е идеалистически поплак, при това забележителен с глупостта си. Той провокира иронии, подобни на осмиващите природолюбиви дами, които въздишат по бездомни кученца и им загъват кокалчета, докато хапват свински пържоли в ресторанта. (А прасето като бозайник е не по-глупаво и по-низше създание от кучето).  

Като казах по-горе ашладисвания, абсурдът ни намира и тук. Човекът е изкълчил вълка със селекции, създавайки голямо ново биоразнообразие от кучета за собствени нужди. От комичното чихуахуа до зверовете, които убиха онзи мъж край "Владо Тричков" преди дни.  В същото време човекът се съкрушава: "Ах, где е птицата додо, ах, как да увардя пчелояда". 

Просто не знаеш какво искаш, драги - ще ми се да му кажа. Ала млъквам, щото и аз съм човек.