Quantcast
Матей Геров представя България в две важни мисии | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Матей Геров представя България в две важни мисии

Популярният журналист и общественик е разследван като подбудител за убийството на премиера Димитър Петков
296
 архив
Матей Геров

През есента на 1918 г. на страниците на ежедневната преса в София наред с информацията за хода на военните действия в края на Първата световна война и за битието на населението, е публикуван и материал за пътно-транспортно произшествие в центъра на столицата. Това звучи сензационно, тъй като по това време в града се движат едва около 50-60 частни автомобила.

Денят е 27 октомври 1918 г. По тротоара на бул. "Цар Освободител", близо до Руската църква, върви достолепен мъж на около 45-50 години. В същото време от ул. "Георги Бенковски" лека кола завива по булеварда. Автомобилът излиза от пътното трасе и блъсва пешеходеца в гърба. Той пада и си удря смъртоносно главата в каменната настилка. Закаран е спешно в Александровската болница. Въпреки усилията на лекарите, пет дни по-късно той умира.
Загиналият е популярният сред българската общественост и в македонското национално-освободително движение Матей Геров. Той е погребан на 3 ноември. Опелото е отслужено в църквата "Света Неделя" от управляващия софийската епархия митрополит Варлаам.

 

Тялото на Геров е положено на почетно място

 

в Софийските гробища, близо до гробовете на Йосиф Ковачев, Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Роден през 1871 г. в Тетово, Османската империя, Матей Геров завършва Солунската българска мъжка гимназия. С отпусната финансова помощ от Евлоги Георгиев следва медицина в Лозана, Швейцария. Дипломира се през 1895 г. След това записва право отново в Лозанския университет. Няма данни и по всяка вероятност не завършва тази специалност. През 1896 г. се завръща в България и се установява в Стара Загора. От 1899 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1903 г. записва последния си семестър в Белградския университет.
Матей се включва активно в македонското националноосвободително движение. Става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е сред най-верните привърженици на Борис Сарафов. През ноември 1903 г. пристига в Белград, където изпълнява ролята на посредник между своя вдъхновител и сръбския пълномощен министър в София Света Симич. Тук Геров среща своя колега и приятел Михаил Думбалаков, който по-късно го описва със следните думи: "...Крайно даровит,

 

тоя човек разполагаше с едно убедително слово,

 

пред което малцина устояваха. Енергичен и делови, той имаше едно перо, което владееше всички нюанси на публицистиката..."
Верен на своите национални копнежи, Геров участва в Балканската и Междусъюзническата война - 1912-1913 г. Включва се като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Той е сред неколцината лица, които са зачислени за "особени поръчения" към щабовете на войсковите части. Назначен е за адютант на Четиринадесета Воденска дружина. За проявени качества във военните действия е награден с орден "За храброст" ІV степен и със сребърен кръст "Свети Александър".

 

Най-силните изяви на Геров са като журналист

 

В началото в Стара Загора пише и редактира вестник "Отбрана". След това пише в "Реформи", "Отечество", "Свободна мисъл", "Дневник", "Народни права" и др. Сред журналистическата гилдия и в обществените среди е известен като "Майстора". Откроява се участието му в списването на вестник "Балканска трибуна". Ежедневникът излиза през 1906-1908 г. Той е неофициален орган на т.нар. "Опозиционен блок". Финансира се от Народната партия. От страниците на печатното издание се води кампания срещу личния режим на княз Фердинанд І и против стамболовистките правителства на Димитър Петков и д-р Петър Гудев. Поместват се карикатури с антимонархически настроения, а автор на текстовете под тях в повечето случаи е Геров.  
Името на Матей Геров е

 

свързано и с едно от знаковите политически убийства

 

в родната история. На 27 февруари 1907 г. министър-председателят Димитър Петков е убит на бул. "Цар Освободител". Убиецът е Александър Петров от Видин. Следствието установява, че в своите действия той е мотивиран и от публикувана на 24 февруари карикатура във в. "Балканска трибуна". Текстът под нея е написан от редактора М. Геров, който с дебелашка ирония заплашва премиера. Карикатурата е намерена в сакото на терориста. По разпореждане на прокурора е предприет обиск в редакцията. Задържани са директорът на вестника Иван Икономов и самият Геров. Организирана е очна ставка с атентатора. При разпитите те не се признават за виновни. Но въпреки това Геров е подведен под съдебна отговорност като подбудител съучастник. На 21 юни 1907 г. Софийският военен съд произнася присъдите. Журналистът е признат за невинен и освободен от ареста.
След избухването на Първата световна война (1 август 1914) правителството на д-р Васил Радославов предприема действия за пропагандиране на българската кауза във Франция. За тази цел през март 1915 г. премиерът изпраща Геров в Париж. Неговата задача е

 

да обърне общественото мнение в полза на България

 

Той владее много добре френски език и това му дава възможност да организира конференции. Среща се с видни френски политици, сред които и президента Рeймон Поанкаре. Пред тях излага становището на България относно избухналия световен конфликт. От френската столица пристигат обещаващи доклади, които трябва да оправдаят разходите по пътуването на Геров. Ала резултатите от командировката са ограничени. Похвалите за неговата дейност са преувеличени, защото той непрекъснато е следен от полицейските служби в Париж.

През лятото на 1915 г. Матей започва работа като политически редактор във вестник "Воля". Това е орган на крилото в Народнолибералната партия, ръководено от д-р Никола Генадиев. Издава се от Симеон Радев. Скоро обаче Геров влиза в конфликт с партийния лидер, напуска изданието и заминава за Цариград. Заедно с известния столичен производител и търговец на взривни материали Наум Тюфекчиев се захваща да доставя бомби за турското военно министерство. Това му носи немалки доходи. На поздравленията на своите приятели по повод финансовия си просперитет Матей отговаря: "За да бъдеш истински журналист, самостоятелен в мисълта си, човек на действително свободното перо, трябва да си материално независим..."
На 18 септември 1917 г. в Стокхолм се провежда мащабна демонстрация в полза на мира и прекратяването на световната война. След това е организирана конференция по балканските въпроси. Събитието е

 

добър повод Геров да се отправи към столицата на Швеция

 

Приет е от министъра на външните работи на скандинавската страна. Включва се и активно участва в дебатираните теми. Показва детайлно познаване на историческите и съвременните проблеми на Балканите. Пропагандира и македонската кауза.
След тази мисия Геров се оттегля от обществени изяви. Затваря се в себе си и почти не се среща със старите си приятели и колеги. За да се стигне до нелепата му гибел.

Ключови думи:

история

Още

Крепост Родостица - все още достъпна за малцина

17.06.2022

874
Златната орда и Трофейното дело в центрофугата на Историята

12.05.2022

Г-н БАЛЕВ

5381
Княгиня Клементина отдава последните си 20 години на България