В края на ХІХ век и първите десетилетия на ХХ век културните изяви в България са предимно в книгопечатането, в театралната и музикалната област. Все още няма привличащи вниманието личности в оперната и танцувалната сфера. Тази тенденция е нарушена с появата на първата ни примабалерина Надежда (Надя) Симеонова Винарова (1903-1991).
Битието на Винарова е изпълнено с превратности. Тя е родена в Русе. Баща ѝ е морски капитан и когато тя е едва на 3 месеца семейството се премества от дунавския град във Варна. Бащиното хоби е да свири на цигулка и пиано. Именно от него тя наследява музикалните заложби и от малка се привързва към клавирния инструмент. Родителите са впечатлени и се надяват тя да се развие като пианистка. Предприемат и сериозни стъпки в това отношение.
През 1916 г. Надежда заминава с майка си за Виена и е приета на обучение от прочутия клавирен педагог Йосиф Хофман. За да разнообрази ежедневието си се записва и в балетна школа, но без особени амбиции към танцовото изкуство. Ала скоро отношението ѝ се променя. Тя присъства на спектакъла на Албертина Раш, гостуваща балерина от Метрополитън опера. Възхитена от нейното изпълнение Надежда Винарова взема ключовото решение самата тя да стане балерина. Без знанието на родителите си се отказва от пианото и постъпва в школата на балетмайстора на Виенската опера Карл Реймунд. Той предприема усилена подготовка, оценява нейния талант и убеждава майка ѝ, че Надежда трябва да посвети живота си на балетното изкуство.
През следващите години Надя с постоянство и упоритост усъвършенства таланта си. Тя вече има основание да дебютира на сцената. Това се случва през 1924 г. във Виена. Радва се на голям успех и веднага е ангажирана за гастроли в оперните театри във Варшава, Берлин, Лондон, Лвов и Катовице. Публиката е очарована от темпераментните ѝ изпълнения, грация и пластика. По време на лятната си ваканция през 1925 г. Винарова изнася редица балетни концерти из България. На тях се радват жителите на Варна, Русе, Търново, Горна Оряховица и други градове, където изобщо не са чували за балет. В морския град
баща ѝ разбира, че дъщеря му не е станала пианистка,
а балерина. Но той ѝ прощава и тържествено я аплодира. В Пещера мъжете питат преди представлението: "Какво ще бъде това? Прилично ли е да водим жените си?". На много места изпълненията се посрещат пренебрежително, но след това се изпращат с възторг. Талантът на Винарова събужда интереса на българите към едно от най-изящните изкуства.
След това тя се завръща във Виена и продължава международната си кариера. Две години по-късно тя взема неочаквано решение. По покана на директора на Свободния театър в София Петър Стойчев през 1927 г. се завръща в България. Постъпва като примабалерина в Народния театър. Ето какво споделя тя по този повод: "Посветих силите си за изграждането на нашето младо балетно изкуство. Не съжалявам за големите европейски сцени, за приказните хонорари.
Защото преди всичко съм българка...".
Не закъсняват и успехите на родна сцена. С името на Надежда Винарова е свързано и осъществяването на първия в историята на Народната опера самостоятелен балетен спектакъл. Това е творбата на Лео Делиб "Копелия или момичето с емайловите очи". Балетът е много популярен. В своите спомени Надежда ни поднася детайли от трепетната подготовка на представлението. Тя се осъществява в сградата на днешното кино "Влайкова" на улица "Цар Иван Асен". Репетициите продължават до среднощ. Ръководителят на трупата и хореограф Анастас Петров заминава за Париж, за да види как във френската столица се поставя "Копелия". Завръща се и внася успокоение сред артистите. Декорите в салона на Народната опера са дело на Александър Миленков, а костюмите на Райна Ракарова - Никова. Премиерата е на 22 февруари 1928 г. Винарова пресъздава ролята на Сванилда. Нейните отзиви са категорични: "Голям успех! Изключителен!".
През следващите години Надя изпъква с роли в постановките "Куклената фея", "Циганска любов", "Жар птица", "Тамара", "Шопениана", "Половецки танци", "Съперници" и др. Те дълго се помнят от почитателите заради виртуозните изпълнения на нашата примабалерина. Тя взема участие и в първата балетна творба от български автор. Това е спектакълът с фолклорен характер "Змей и Яна" на Христо Манолов, представен на 11 юни 1937 г. в Софийската народна опера. Продължава да популяризира балетното изкуство. Изнася трогващи сценични вечери из цяла България. Привлича вниманието на авторите на документални кинофилми. Известно време работи и като асистент- балетмайстор при Софийската опера. Удостоена е със званието "Заслужила артистка". Ала през 1951 г. ръководството на столичната опера взема решение да съкрати Надежда Винарова
под претекст, че е "царска балерина",
без да ѝ остави правото на пенсия. Това предизвиква ответна реакция на целия балетен колектив, който се подписва под искане да бъде върната на сцената. В резултат тя е възстановена на работа. Но дълги години не може да прости обидата, която ѝ е нанесена. Кариерата ѝ продължава до 1957 г. С тържествен концерт по случай 35-годишната ѝ сценична дейност и спектакъла "Съперници", където Винарова изпълнява виртуозна роля, тя се пенсионира. Носител е три пъти на орден "Кирил и Методий" І степен.
Още докато е на сцената, Надежда Винарова се превръща в легенда за младите балетни поколения. Документи свързани с нейната творческа дейност, са обособени в личен фонд, който се съхранява в Централен държавен архив. Оттам любителите на блестящото ѝ творчество получават подробна информация, която включва театрална критика, юбилейни чествания, афиши и програми за предстоящи чествания. Не липсват поздравителни писма и телеграми, разнообразни портрети и снимки в театрални костюми.
