Една от запомнящите се личности обществено-политически елит на България след Освобождението (1878 г.) е Александър Кочов Людсканов (1854-1922).
Той е роден в Търново. От 1870 до 1875 г. учи и завършва Робърт колеж в Цариград. По време на обучението си изнася пред своите съученици доклади на различни теми на френски език. Още съвсем млад се включва в защита на националните интереси. След Априлското въстание през 1876 г. в българските земи е изпратена международна анкетна комисия за разследване на извършените зверства при неговото потушаване. В нея са включени двама дипломати - руският княз Алексей Церетелев и американският консул в Цариград Юджин Скайлер, както и кореспондентът на вестник "Дейли Експрес" Джанюариъс Макгахан. Те получават най-голямо съдействие и подробна информация за събитията преди всичко от Александър Людсканов. Акцент се поставя на Баташкото клане. По-късно данните са публикувани и стават достояние на европейското гражданство.
Людсканов решава да продължи образованието си и постъпва в Новорусийския университет в Одеса. Ала съвсем скоро след избухването на Руско-турската освободителна война 1877/78 г. прекъсва следването си. Завръща се в родината и взема участие в боевете при Ловеч и Плевен като преводач в щаба на генерал Скобелев. Награден е с руски и български военни ордени. След Освобождението се включва в движението против Берлинския конгрес и последвалия Берлински договор. Участва в организирането на подписки против разпокъсването на българския народ. Депутат е в Учредителното събрание. През 1879-1880 г. работи в българското дипломатическо представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията. Пряко се намесва в сформирането на гимнастическите дружества. Противопоставя се на въведения Режим на пълномощията (1881), минава в опозиция и сътрудничи на опозиционния вестник "Светлина". Месеци по-късно заминава за Париж, където завършва правни и дипломатически науки (1884). В кратък период работи като адвокат и журналист. Публикува предимно проруски материали. По време на Стамболовия режим като убеден русофил е арестуван и затварян в "Черната джамия". Напуска княжество България и години пребивава в Цариград, Виена и Санкт Петербург. На практика
той е политически емигрант.
През 1885 г. превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист Джон Стюард Мил "Размишления върху представителното управление". За съжаление няма информация с каква друга дейност се занимава там.
Завръща се в страната през 1894 г. Оттук насетне започва активната политическа кариера на Людсканов. Заедно с д-р Стоян Данев, Драган Цанков, Марко Балабанов, Константин Величков и Тодор Икономов той е сред видните дейци на Прогресивнолибералната партия. Тя е създадена в средата на 80-те години на ХІХ в. и се ползва с реномето на най-изявената русофилска политическа формация. Дълги години Людсканов е неин подпредседател. В продължение на близо две десетилетия той
поставя рекорди като депутат в Народното събрание
и заемане на министерски постове. Избиран е за народен представител в Х, ХІ, ХІІ, ХV, ХVІІІ и ХІХ Обикновено народно събрание и в V Велико народно събрание (1899-1903, 1911-1913, 1919-1922). Не са за подценяване и заеманите от него министерски длъжности. През 1901-1902 г. в четвъртото коалиционно правителство на Петко Каравелов е министър на търговията и земеделието. В три кабинета на Стоян Данев (1902-1903 г.) е министър на вътрешните работи, министър на търговията и земеделието, изпълнява и длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В Министерския съвет начело с Иван Евст. Гешов (1911-1913 г.) е министър на вътрешните работи. В последвалото правителство на Ст. Данев (юни-юли 1913) ръководи Министерството на земеделието и държавните имоти.
Александър Людсканов развива и активна обществена дейност. Той е секретар на дружество "Български Червен кръст", което е утвърдено през 1885 г. С неговото участие червенокръстките организации в страната предприемат мерки за подпомагане на здравната система. Те проявяват хуманност по време на войните и природни бедствия, водят борба със заразните болести. Людсканов дава своя принос и в борбата на българите в Македония. Делегат е на Втория (1895) и на Петия (1898) конгрес на Върховния македонски комитет. Включва в разработването на проект за реформи в Османската империя. Български представител е на славянски събори и конгреси в чужбина.
През 1898 г. по инициатива на Поборническо-опълченската организация в София е съставен комитет "Цар Освободител Александър ІІ" с председател Стоян Заимов. За секретар и основен организатор е назначен Людсканов. В това си качество подпомага усилията за събирането на финансови средства и провеждането на конкурс за проекти за паметника. Като почетен председател княз Фердинанд І прави първата дарителска вноска от 50 000 лева. Дарение от 300 000 лева е получено от депутати от Х Обикновено народно събрание, сред които е и Людсканов. Професионалната надпревара е спечелена от италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Основният камък е положен на 21 април 1901 г. (тогава Гергьовден) в присъствието на хиляден народ. В групата на специалните посетители е Александър Людсканов. Строежът на паметника приключва през септември 1903 г. А руското дипломатическо агентство в България го награждава с брилянтна карфица като счетоводител на комитета "Цар Освободител Александър ІІ". По неизяснени причини освещаването на забележителното склупторно творение се извършва чак на 30 август 1907 г. То е почетено от много официални и неофициални гости. Сред тях отново е и Людсканов.
Той се
жени за дъщерята на Драган Цанков - Недялка.
По-късно в своите спомени тя казва за него: "Мъжът ми, който винаги сам с дела е потвърждавал думите си, намираше, че в Първата световна война България трябва да бъде на страната на Русия и нейните съюзници. Ако не активно поради умореността от двете Балкански войни, то поне политически и дипломатически..."
Но наред с това той е и тясно свързан с Англия. През 1911 г. основава организацията Английска лига. Главен представител е в България на английското осигурително дружество "Норвиг Юнион" (1910-1912). След края на Първата световна война е член на Английско-българския арбитражен съд в Лондон (1921), където на следващата година умира.
