Самуел Финци - актьорът, който бе избран да води откриващата церемония и награждаването на предстоящия 70-и фестивал "Берлинале", заяви в интервю пред "Дойче веле": "Аз не съм български актьор. Нямам основание да се чувствам горд като българин, не и при това политическо развитие."
Синът на Ицхак Финци е роден през 1966 г. в Пловдив и е завършил образованието си в НГДЕК и ВИТИЗ, но в последните 30 години живее в Германия и работи главно в немскоезична среда. В публикациите по повод избора му за водещ на престижното събитие се казва, че той е един от най-търсените актьори на Германия.
"С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят. Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда."
В интервюто пред Александър Андреев Финци припомня, че на сцената у нас е играл само в едно представление. Той обаче има участия в доста български филми ("Хълмът на боровинките", "Рапсодия в бяло", "Цветът на хамелеона", предстоящия "18% сиво").
"На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго... Когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата".
Запитан за смесеното отношение на българското общество към "експортните продукти" на страната ни в областта на културата и спорта - като Кристо, Григор Димитров, а и самия него, той отговаря:
"Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее. Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност..."
